Фридрих фон Хайек

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене
Портрет на Фридрих фон Хайек
Фридрих фон Хайек

Фридрих Август фон Хайек е австрийски икономист и политически философ. Роден е на 8 май 1899г. във Виена в семейство на интелектуалци. Хайек е лауреат на Нобелова награда за икономика през 1974г. През 1930г. става британски поданик и професор в Икономическия университет в Лондон. През 1950-1962г. е преподавател в Чикагския университет, а през 1952-1968г. – в университета във Фрайбург. Фридрих фон Хайек умира на 22 март 1992г. във Фрайбург, Германия и завършва живота си както със Нобелова награда, така и със медал на свобода, британски орден и много други почетни титли.

Биография

Фридрих Август Хайек е роден на 8 май 1899 година във Виена в семейство на интелектуалци - баща му е лекар и ботаник, дядо му е статистик, а философът Лудвиг Витгенщайн му е втори братовчед. По това време Виена е космополитна столица, в която науката, културата и изкуството са в своя разцвет, а Виенският университет е един от най-добрите в света. Хайек става студент на 19-годишна възраст през 1918 година - малко след края на Първата световна война, в която участва между 1917 и 1918 година като войник от Австро-Унгарската армия. През 1921 година на 21-годишна възраст защитава първия си докторат - по право, а през 1923 година защитава и втори - по политическа икономия. След завършване на университета във Виена, Хайек е нает от Лудвиг фон Мизес, по препоръка от фон Визер, за да работи по правните и икономическите данни на Сен-Жерменския договор. Между 1923 и 1924 година, Хайек се възползва от възможността да работи като научен сътрудник за Проф. Дженкс от университета в Ню Йорк, за съставяне на макроикономически данни за американската икономика и действията на Федералния резерв на САЩ. С помощта на фон Мизес, към края на 1920г. Хайек основава Австрийски институт за икономически изследвания и е негов директор. През 1931г. започва работа като преподавател в Лондонското училище по икономика. При пристигането си в Лондон, Хайек е бързо признат за един от водещите икономически теоретици в света. Фридрих Хайек почина през 1992 година. Това което той остави след него е примера на непоколебим и безкомпромисен човек, който не се уплаши да тръгне срещу мнението на хората и тяхната заблуда и най-важното, успя да види как социализмът рухна и идеите му се прилагат успешно.

Произведения

Фридрих Хайек публикува общо 130 статии и 25 книги, обхващащи теми от социалната философия и философията на науката до правото и политологията, от антропологията до психологията.

  • „Пътят към робството” е публикувана за първи път през 1944г. и е посветена на социалистите от всички партии. Основната теза, която Хайек поддържа е, че целите и методите на социализма, водят до тоталитаризъм.
  • През 1930 – 1931 г. Хайек изнася лекции в Лондонското училище по икономика, които са посрещнати с много голям интерес и по-късно са издадени в отделна книга “Цени и производство” (1931)
  • „Право, законодателство и свобода“ – в три тома:

–„Правни норми и правов ред”(1973) – книгата изгражда рамката, необходима за критичен анализ на преобладаващите теории за справедливостта, и условията, на които трябва да отговаря конституцията, за да гарантира личната свобода.

–„ Илюзията на социалната справедливост”(1976) – книгата е аргументирано преосмисляне на класическия либерализъм в светлината на съвременната политика и представлява интерес за изучаващите правна и политическа теория.

–„ Политичекият ред на свободния народ”(1979) – произведение, в което Хайек се опитва "да запълни празнотите" в своята първа книга "Конституцията на свободата", като защитава съвременната приложимост на класическите икономически принципи и се противопоставя на критиките към тях.

  • „Сетивният ред” (1952) – Хайек предлага независимо от Доналд Хеб конекционизъм хипотеза, която е в основата на теорията на невронна мрежа и на значителна част от съвременната невропсихология
  • „Използването на знанието в обществото” (1945) – Хайек твърди че ценовият механизъм служи, за да подели и синхронизира местното и лично знание, позволявайки на членовете от обществото да постигнат разнообразни и сложни резултати по принципа на спонтанното самоорганизиране.

Хайек vs. Кейнс

Фридрих фон Хайек и Джон Мейнард Кейнс са икономисти от XX век, достигнали невероятни постижения в науката за онова време. Кейнс в неговия "Трактат за парите" поради разглеждането на агрегирани (съвкупни) величини не успява да разбере ролята, която играят лихвените проценти и капиталовата структура в пазарната икономика. Хайек отделя цяла година, за да анализира внимателно книгата на Кейнс и след това написва унищожителна рецензия. При следващата им среща обаче Кейнс заявява, че е съгласен с критиката, но че това е без значение, защото вече си е променил мнението по въпроса. Поради това, Хайек решава, че е безсмислено да отговаря на следващата му книга - "Обща теория на заетостта, лихвите и парите" защото Кейнс може да си промени мнението отново. Хайек решава да се задълбочи в развитието на своята теория на капитала. Книгата му "Чиста теория на капитала" обаче излиза чак през 1941 година когато кейнсианският макромодел вече се е утвърдил. В очите на публиката Кейнс е победил Хайек. Хайек губи репутацията си сред колегите и студентите. Подценяването на Общата теория на Кейнс изглежда е най-голямата грешка, допусната от Хайек.

 Хайек vs. Кейнс
Хайек vs. Кейнс

Награди и отличия

През 1974г. Фридрих Хайек и Гунар Мирдал печелят Нобелова награда за икономика, поради техния пионерен труд в областта на теорията за парите и икономическите колебания и за задълбочения анализ на взаимните връзки между икономическите, социалните и институционалните явления. Хайек спечели наградата защото, се опита да навлезе по-дълбоко в механизма на бизнес цикъла, отколкото беше обичайно по това време. Заради този по-проницателен анализ, той беше един от малкото икономисти, които предупредиха за възможността от голяма икономическа криза преди големия крах да се случи през есента на 1929 година.

През 1984г. Фридрих Хайек е почетен с британски орден от кралица Елизабет II въз основа на становище на британския премиер Маргарет Тачър за своите "услуги за проучване на икономиката". Хайек се надяваше да получи титлата на баронет, и след като бил удостоен с британаския орден, той изпраща писмо до приятелите си, че иска да го наричат на английски език Фредерик.

През 1991г. президентът на САЩ Джордж Буш-старши награди Хайек с президентски медал на свобода, една от двете най-високи награди в САЩ.

Произведения

  • „Prices and Production“ (1931); „Цени и производство”
  • „Profits, Interest and Investment“ (1939); „Печалби, лихви и инвестиции”
  • „The Pure Theory of Capital“ (1941); „Чистата теория на капитала“
  • „The Road to Serfdom“ (1944); „Пътят към робството“
  • „The Use of Knowledge in Society“ (1945); „Използването на знанието в обществото“
  • „The intellectuals and socialism“ (1949); „Интелектуалците и социализма“
  • „The Sensory Order“ (1952); „Сетивният ред“
  • „The Constitution of Liberty“ (1960); „Конституция на свободата“
  • „Law, Legislation and Liberty : a new statement of the liberal principles of justice and political economy“; „Право, законодателство и свобода“; в три тома
  • „Rules and order“ (1973); „Правни норми и правов ред“
  • „The mirage of social justice“ (1976); „Илюзията на социалната справедливост“
  • „The political economy of free people“ (1979); „Политичекият ред на свободния народ“
  • „The Fatal Conceit“ (1989); „Фаталната самонадеяност“

Вижте още

Източници

  • Неновски, Николай. Икономическата философия на Фридрих Хайек. БНБ Дискусионни материали, DP/8/1999
  • Ангелов, Георги. Биография на Фридрих Хайек
  • Boettke, Peter J. Friedrich A. Hayek

Външни препратки