Управленски школи

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене

В теорията на мениджмънта са се обособили три основни школи: „Класическа“, „Човешки отношения” и “Организационно поведение”.

Класическа

„Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – „Научно управле­ние“, „Бюрократичен мениджмънт“ и „Административен мениджмънт”.

Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на Фредерик Тейлър, Франк и Лилиян Джилбърт и Хенри Гант.

По съществен принос на школата на научното управление:

  • Приложение на научния анализ при определяне на най-добрите начини за изпълнение на конкретните задачи;
  • Подбор на най – подходящи работници и тяхното обучение за изпълнение на конкретни задачи;
  • Осигуряване на работниците с необходимите ресурси, нужни за изпълнение на конкретни задачи;
  • Системно използване на материалното стимулуране за повишаване на производителността.

Човешки отношения

Най – видните представители на школата на човешките отношения са Мери Паркър Фолет и Елтън Мейо.

По съществен принос на школата на човешките отношения:

  • Приложение методите на управление междуличностните отношения за повишаване степента на удовлетвореност, а оттам и на производителността.
  • Прилижение на науката за човешко поведение с цел най – пълно използване потенциала на отделния работник и групата.

Организационно поведение

По известните представители на поведенческата / бихевиористичната / школа са Крис Арджирис, Ренсис Лайкерт и Дъглас Макгрегър. Тези и други изследователи са изучавали различните аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, характера на властта и авторитета, организационната структура, комуникациите в организацията, лидерството и качеството на трудовия живот. Поведенческата школа е крачка напред в сравнение с школата на човешките отношения тъй като набляга на междуличностните отношения в организацията. Основната й цел е повишаване на ефективността в една организация за сметка на повишаване ефективността на човешките ресурси в тази организация. През шестдесетте години школата добива изключителна популярност. Тя е била „най-добрата и единствената”. Главният й постулат се заключавал в това, че ръководител, който прилага науката за поведението винаги ще повиши ефективността от дейността както на отделния работник, така и на организацията като цяло. Но това твърдение може да бъде вярно само за някои работници и само за някои конкретни ситуации.

Вижте още

Източници

Външни препратки