Пощенски код
от Администрация и управление
Пощенският код е основна част от адреса на подателя или получателя на пощенски пратки. Неговото наличие и коректност е гаранция за точното сортиране на пратките и за тяхното коректно доставяне на посочения адрес.
Съдържание |
Пощенски кодове на България
Пощенските кодове на България са система от 4 числа които идентифицират индивидуално пощенски офис или станция в населено място (или квартал в големите градове) и се изписва в близост до адреса при изпращане на писма, пратки и колети с традиционните пощенски услуги.
Можете да откриете необходимия Ви пощенски код в Азбучния указател на пощенски кодове на РБългария или в Указателя на пощенски кодове за гр. София.
Адресиране на пратка
Ето един лесен начин никога да не се объркате кое къде се пише - "Подателят подава отгоре - Получателят поема отдолу" :)
В долния десен ъгъл на пратката се вписват данните за получателя на пратката:
- име, презиме и фамилия;
- адрес - улица, номер, блок, вход, етаж, апартамент;
- област;
- пощенски код и наименование на населеното място, а за международните и наименованието на държавата.
В горния ляв ъгъл или в горната част на обратната страна на пратката /с изключение на колетите/ се вписват данните за подателя на пратката:
- име, презиме и фамилия;
- адрес - улица, номер, блок, вход, етаж, апартамент;
- област;
- пощенски код и наименование на населеното място, а за международните и наименованието на държавата.
Вътрешните пощенски пратки и парични преводи се адресират на кирилица, а международните пощенски пратки - с латински букви и арабски цифри.
Освен по начина, посочен по-горе потребителите могат да адресират пощенски пратки и пощенски записи:
- "До поискване" - в пощенската станция (ПС) по местодоставянето им, като се посочват имената на получателя;
- До абонаментна пощенска кутия - като посочат имената на получателя и номера на кутията в ПС по местодоставяне.
История на пощите
Руско - турската Освободителна война /1877–1879 г./ извоюва свободата на българския народ. Съборени са основите на остарялата вече турска феодална система и усилията на управлението на освободената страна са посветени изцяло на пробуждането на елементите на свободен обществен и икономически живот и възможно най-бързото укрепване на българската държавност. В щатовете на действуващата освободителна армия, към която се числят и членовете на Управлението на освободените земи, се предвижда и началник управление за “Гражданската част на България”. Още през месец юли 1877 г. е издадена правителствена наредба, в която се казва: “Да се пристъпи към организиране на енергично местно самоуправление с използване на местни хора. Да се организира местна полицейска сила, пощенска служба и особено административни и съдебни съвети. Изпълнявайки тези нареждания, в краткия период на своето съществуване временното руско управление съумява да изгради почти всички държавни, стопански и културни институти в България и да подготви достатъчно български кадри, които след заминаването на освободителните войски успяват да поемат ефективно административното и политическото управление на страната.
Пощенските съобщения в отоманската империя възникнали значително по-късно от тези в европейските земи – едва в началото на ХVІІ век. Организацията на турските пощи била слаба, несигурна, с ограничена мрежа и не била в състояние да задоволява нуждите на търговията, занаятчийството, населението и особено нуждите на чуждите държави. В спомените на Петър Матеев, бивш служител в турските пощи през 70-те години на миналия век, четем: ”Пристигналите писма в един конак се изсипваха в панери и всеки, който очакваше писмо, сам си го издирваше в панера. Раздавателна служба не съществуваше даже в Цариград. Надписите на писмата задължително биваха написвани на турски език.”
През времето на военните действия турската армия разрушава при отстъплението си всички телеграфни линии, опожарява много от пощенските и телеграфните станции и персоналът напуска България. Победоносните руски войски организират военнополеви пощенски станции и трактове. Възстановени са разрушените телеграфни линии и са построени нови. На първо време пощата и телеграфът обслужват само руските войски, но впоследствие те започват да извършват услуги и на населението. В периода на временното руско управление е извършена голяма организаторска и подготвителна работа за създаването на българските пощенски и телеграфни съобщения.
На 14 май 1879 г. руските чиновници предават на българското управление всички пощенски и телеграфни станции с целия им инвентар и съоръжения. Предадени са 39 пощенски и 26 телеграфни станции, 1630 км телеграфни стълбови линии с 2582 км. проводници и 64 телеграфни апарата в действие. Много руски пощенски и телеграфни чиновници и технически лица остават по собствено желание да работят в новосъздадените български пощи и телеграфи.
Съгласно “Временните правила за пощовата част в България” управлението и организацията е възложено на Пощенското управление, което първоначално е подведомствено на Министерството на вътрешните работи, а после – на Министерството на външните работи на Княжество България.
Видове пратки
Установени са следните видове пощенски пратки:
- Проста кореспонденция, към която се отнасят затворените и отворените писма, бандеролните пратки, препоръчаната кореспонденция и пратките без цена.
- Застрахованата кореспонденция, към която се числят ценните и паричните пратки. Поради липса на други превозни средства пощата се пренася главно чрез сухопътните пощенски трактове. За всеки тракт се определят станции за смяна на конете. Трактовете се обслужват от наети чрез търг пощонаематели и се придружават от пощальони, които събират писмата от пощенските кутии, окачени при конните пощенски станции, жп станциите и пристанищата.
- Трактовете се обявяват на търг за срок от три години. По-големите трактове, които свързват София, се обслужват четири пъти седмично, а другите – по три пъти. Към 14 май 1879 г. има създадени 15 пощенски тракта. На 24 май 1883 г. трактовете се предават за нов тригодишен период на габровския жител Ганчо Гаврилов. Той се задължава да ги обслужва с 206 коли и 412 коня, разпределени в 62 конни станции.
Първите български работници по пощите - родолюбиви и будни младежи, работят всеотдайно, с ентусиазъм и още в началото успяват да организират сравнително добре пощенската служба.
С всяка измината година броят на пощенските станции и пощенските трактове расте. Временните правила стават неподходящи за новите условия и за ежедневно нарастващите нужди. Това налага изработването на нов закон за цялостно уреждане на пощенските съобщения. Такъв закон е одобрен на 1 ноември 1881 г. под наименованието “Привременен устав за пощите и телеграфите”. Той съдържа следните по важни положения:
- Обединяване в една дирекция на двете управления по пощите и телеграфите.
- Запазване от страна на държавата изключителното право върху тези съобщения
- Въвеждане на службите: Вътрешни пощенски записи, Абониране на вестници и списания и Колетна служба.
- Предвижда изпити за тп чиновниците.
- Изменя таксите, предвидени от Временните правила.
С развитието на железопътната мрежа бързо се развиват и пощенските съобщения. Дължината на железопътните пощенски пътища от 539 км през 1886 г. достига до 1586 км през 1906 г., а през 1939 г. е вече 4641 км. За този период сухопътните пътища нарастват многократно: от 2 716 км през 1886 година до 16 512 км.
Независимо, че със създаването на българската поща усилията са насочени за задоволяване нуждите на големите градове, още през 1894 г. е приет Закон за устройството на селската поща, съгласно който тя се слива с градската и се гарантира най-малко три пъти седмично да се получава и изпраща кореспонденция. Със същия закон се създават пощенски агентства, които се помещават в общинските канцеларии. За състоянието на пощенските съобщения най-добре се съди по броя на ПТТ станциите. През 1879 година те са 41, през 1944 г. – 1003, днес те са 2983, като покриват и най-отдалечените кътчета на страната.
С развитието на мрежата на пощенските съобщения те, освен своята специфична дейност, започват да развиват и финансови дейности на държавните учреждения, частните предприятия, търговците и др. Новите телеграфо-пощенски финансови услуги обхващат: парично-преводна служба, пощенска спестовна каса, пощенска чекова служба.
Вътрешните пощенски записи се въвеждат с Привременния устав за телеграфа и пощите от 1881 г. Първият пощенски запис е издаден на 15 март 1882 година. На 1 август 1885 г.е въведена службата “Пощенски бонове” за улесняване на клиентите за превеждане на парични суми. Те твърде много приличат на съвременните пътнически чекове. Службата преустановява своята дейност на 1 септември 1907 година.
Пощенската спестовна каса е основана със закон от 22 ноември 1895 г., а Правилникът за прилагането му е утвърден на 20 февруари 1896 година. Тя се превръща в истински народен спестовен институт за широките слоеве от населението. Още през първите месеци на съществуването си – практически ПСК се открива на 1 април 1896 г., нейни вложители стават 391 500 души. През 1950 година те са 1245 хил. души.
През 1939 година ПТТ станции в страната са 800. Днес функционират 2986 ПТТ станции и 144 агентства, обслужващи всичките 5325 селища.
Преди Освобождението на България вестниците, издавани от Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Петко Славейков и други родолюбци, се разпространяват от самите издатели и плеяда патриоти и революционери. Организирано разпространяване на ежедневния и периодичен печат възниква едва след Освобождението. Създава се командитно дружество “Куриер”, което разпространява вестниците чрез ръчна продажба. Това продължава до 1934 г., когато дневният тираж на вестниците не надминава 150 000 броя. От октомври 1934 г. се въвежда монопол за разпространяване на ежедневния и периодичен печат, упражняван от командитното дружество “Стрела” при Дружеството на столичните журналисти. Откриват се нови агенции, предимно в градовете и в по-големите села. През 1937 г. тиражът на ежедневниците нараства на 185 хиляди броя. През 1950 г. е прието постановление на Министерския съвет, според което разпространението и експедирането на вестниците и списанията се поема от Министерството на ПТТ. Еднократният тираж на изданията, разпространявани в страната през 1958 г., е повече от 4 милиона екземпляра. През същата година 48 процента от него се разпространява в селата.
Развитието на ПТТ съобщенията върви по-бързо от увеличението на персонала. Официално е признато, че за двадесет години (1888-1908) броят на станциите се е увеличил три пъти, със същия и дори с по-усилен темп са се развивали всички служби, а броят на персонала се увеличил едва два пъти. Така служебното им натоварване нараства, а тп служителите получават много ниски заплати в сравнение с другите държавни работници. Телеграфопощенци първи между държавните служители в България проявяват задружност за защита на своите професионални интереси и желание за взаимопомощ. Отначало започва да излиза вестник “Народ” (с редактор ученик-телеграфиста при станция Карнобат Стефан Вълнаров), който скоро е заместен от вестник “Телеграфопощенски другар”. Той излиза само няколко месеца – до края на 1902 година и на негово място идва “Телеграфопощенски вестник”, който се издава в София, където бил концентриран многоброен персонал. Покрай създаването на свой вестник пощенци започват да учредяват и свои професионални дружества като това в София, образувано на 6 октомври 1902 година. Целта му е формулирана като: ”Умствено и морално повдигане и материално подобрение на членовете си”. Дружеството постига своите цели “чрез построяване клуб и читалня в София”, “като устройва вечеринки от семейно забавен характер, урежда другарски беседи и разходки, които биха вдъхнали взаимност и дружба между членовете”, “като дава помощ на останалите без работа и нуждаещи се членове”. Уставът не бил утвърден, но под формата на “Взаимоспомагателна каса” при редакцията на "ТП вестник” дружеството продължава да работи. Цялата тази дейност прави възможно създаването на Общо телеграфопощенско дружество в страната. Неговият учредителен конгрес се провежда от 21 до 24 юли 1904 г. край манастира "Николай Чудотворец" в Мъглиж. Така се полагат основите на синдикалното движение на работещите в съобщенията.
Приемане на България във Всемирния пощенски съюз
Отначало международните пощенски размени са уреждани чрез двустранни спогодби, сключвани според конкретните нужди на всяка страна. Тази система съдържа изключително разнообразие от тарифи, изчислени в различни парични знаци, разнообразни правила и усложнява дейността на пощите, задържа техния подем. Изобретяването на параходите и железниците подтикват пощата към ново развитие. Администрациите разбират, че за да се ускорят международните размени паралелно с транспортните средства, би трябвало да се опростят формалностите и по-точно да се регламентират таксите.
Още с първите крачки по изграждане на съобщенията в свободна България княз Дондуков, в качеството си на председател на Временното руско управление и руски императорски комисар в България, изпраща писмо до руския пълномощен министър в Швейцария княз Коцебу с молба да представи пред федералното правителство и ръководството на Всемирния пощенски съюз въпроса за членството на княжество България в тази международна организация. На 12 юни 1879 г. Швейцарското федерално правителство официално уведомява българското правителство и правителствата на страните-членки на съюза, че Княжество България от 1 юли 1879 г. е присъединено към Всемирния пощенски съюз в числото на държавите от пети клас, относно правата и задълженията. Младата пощенска администрация на Княжество България става редовен член на Всемирния пощенски съюз. А същата тази международна организация /една от първите подобни в света/ е образувана едва пет години по-рано – на 9 октомври 1874 г. в Берн, Швейцария. Това е изключително показателен факт за амбициите на българската държава, за нейния стремеж към най-съвременните постижения на европейската цивилизация. Този дух се пренася от по-образованите хора в Отечеството, които като правило са европейски възпитаници.
На 9 октомври 1880 г. в Париж се провежда конференция за размяната на международните пощенски колети. В нея участвува и българска делегация. Това е началото на официалните международни контакти на българските пощи. Като член на ВПС България неизменно участвува във всички организирани от него форуми. Освен това българската пощенска администрация поддържа двустранни отношения с много страни в света. В началото на 1993 г. е учредена организация на европейските пощенски оператори PostEurop, към която България също се присъединява и поддържа активни взаимоотношения със европейските страни-членки.
Български пощи в последните години
С постановление на Министерски съвет в края на 1992 година, при разделянето на "Български пощи и далекосъобщения" ЕООД, се учредяват две компании "Български пощи" ЕООД и "Българска телекомуникационна компания" ЕАД. По-късно, на 31 март 1997 година "Български пощи" ЕООД се преобразува в акционерно дружество.
В края на 1999 година броят на заетите в съобщенията достига 46 271 души, при 43 00 души в началото на 90-те години. Успоредно с нарастването на заетостта се отбелязва и бързо нарастване на средната работна заплата в отрасъла, която е 2 пъти над средната за образованието. Тези промени за работещите в отрасъла обаче не са свързани с видимо подобряване на дейността на пощенските, телефонните и телеграфни служби, което се дължи главно на техния монополизъм и забавената им приватизация.
С изменение в Закона за приватизация и следприватизационен контрол през 2005 година „Български пощи” ЕАД е вписано в забранителния списък за приватизация на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала.
На настоящия етап, държавата гарантира изпълнението на универсалната пощенска услуга основно чрез възлагане на задължение за нейното предоставяне. Задължението за извършване на универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна е възложено със Закона за пощенските услуги и Индивидуалната лицензия на „Български пощи” ЕАД. В края на 2005 г., срокът на лицензията е удължен до 31 декември 2008 г. Съгласно документа дружеството е основен оператор на пощенските услуги - вътрешни и международни пратки до 150 г. От 2007 г. прагът пада до 50 г съгласно директивата на ЕС сегмента на писма до 150 г се намалява до 50 г от 2007 г.
„Български пощи” ЕАД е перспективно развиващо се печелившо дружество и основен пощенски оператор на българския пазар, което следва тенденциите.
Вижте още
Източници
- Официален сайт на Български пощи
- Frank Shay, Postal code
