Опционна премия

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене

Опционната премия е съществена особеност на опционния договор. Купувачът трябва да заплати определена цена за придобитото право. Това е възнаграждение за продавача на контракта като компенсация за поетите от него задължения. Тя не се възстановява на купувача, ако той не упражни опционното си право.

Същност

Опционна премия - цената, заплатена от купувача на опцията (дългата позиция) за правото, дадено от нея. Тя е елемент, който подлежи на индивидуално решение и подход от страна на инвеститора. Останалите елементи на опционния контракт са стандартно дефинирани или регламентирани от борсовите специалисти. Тези специалисти определят диапазон на вариране и стъпка на минимално кратно изменение на опционната премия.

Особености

  • Диапазонът на вариране определя границите, в които може да бъде обявена опционната премия. Неговата цел е да ограничи нереалнитеспекулативни колебания в кратък срок. Борсовите специалисти следят постоянно опционните цени, за да коригират диапазона в съответната посока, когато се наблюдава струпване на реализираните договори в някоя от границите. Обикновено корекцията се извършва веднъж дневно, но е възможно при изразени по- динамични тенденции да се направи предефениране в рамките на същият ден.
  • Стъпката на изменение на цената се определя с цел да се създаде реална възможност за съгласуване на търсенето и предлагането.

Впечатление прави ниската стойност на опционната премия спрямо размера на паричния поток при упражняване на опцията. Най- често премията е между 3% и 5% от стойността на потенциалната сделка.

Опционната цена се договаря между страните в опционната сделка и отразява съотношението между търсенето и предлагането на пазара на опции. Някои фактори имат основно значение при образуването на цената на дадена опция:

  • Текущият пазарен курс на базовия актив
  • цената на упражняване
  • Непостоянство в курса на базовия актив
  • Оставащо време до падежа на опциите
  • Безрискова норма на възвръщаемост
  • Очакван размер на дивидента, който ще бъде изплатен за акциите

Влиянието на изменението на текущия пазарен курс на базовия актив върху премията е разнопосочно в зависимост от двата типа опции. При Call опциите нарастването на пазарния курс на акциите расте и цената на опцията. При Put опциите взаимовръзката е обратна, при нарастване курса на акциите намаля опционната цена.

Страйк цената (цена на упражняване) е друг важен фактор определящ опционната премия. При равни други условия нарастването на страйк цената води до намаляване на стойността на Call опциите и растеж на Put опциите.

Влиянието на текущият пазарен курс и цената на упражняване се проявява чрез вътрешната (потенциална) стойност на опцията. Това е стойността, която опцията би имала, ако бъде упражнена незабавно. Или вътрешната стойност може да бъде представена като разлика между пазарната цена на базисният актив и цената на реализация в момента когато има смисъл да бъде упражнена опцията. Съгласно възприетата опционна терминология, когато една опция има вътрешна стойност, тя е в положение “в пари” (in the money). При равенство между цената на реализация и пазарния курс на базовия актив опцията е “на пари” (at the money). Когато цената на упражняване е по-голяма от текущия пазарен курс на базовия актив при Call опцията е налице състоянието “извън пари” (out of the money). Put опцията е извън пари, когато цената на реализация е по-малка от текущия пазарен курс. Опциите, които се намират в състояние “at the money” или в състояние “out of the money” нямат вътрешна стойност, защото тяхното упражняване не би осигурило положителен паричен приток за притежателите им.

Опции, чиито цени на реализация значително се различават от текущата пазарна цена на базовия актив, имат специални названия. Например: Call опция, чиято цена на упражняване е значително по-ниска от текущата пазарна цена на актива, се нарича опция с голяма печалба (deep in the money). Ако цената на упражняване на дадена Call опция е значително по-висока от текущата пазарна цена на базовия актив, то това ще бъде опция с голяма загуба (deep out of the money).

Вътрешната стойност на опциите е основен, но не и единствен компонент на опционната цена (премия). За това свидетелства фактът, че много често опции без вътрешна стойност се котират сравнително високо на пазара. Всъщност опциите обикновено имат стойност, която е по-голяма от вътрешната им стойност. Тази разлика между действителната стойност на опцията (опционната цена) и вътрешната стойност се нарича времева (срочна) стойност. Времевата стойност на опциите се определя още като добавка към вътрешната стойност. Срочната стойност представлява допълнителен компонент в опционната премия, който изразява зависимостта на опционната стойност от времето до падежа на опцията. Характерното е, че при неутрални други условия срочната стойност на опцията е най-висока в началото при изграждането на опционния договор и с наближаване на падежа тя намалява. Валидността на тази зависимост се проявява особено силно при по-дългосрочните опции, при откриването на които срочната стойност е по-голяма – това е обяснение за тяхната по-висока опционна премия. Характерно за времевата стойност е това, че тя е най-голяма при равенство между цената на упражняване и текущата цена на актива, т.е. при положение “at the money”. При значителни отклонения на пазарния курс от цената на упражняване, т.е. в случаите, когато опциите са “дълбоко в пари” (deep in the money) или “дълбоко извън пари” (deep out of the money), времевата компонента в опционната премия силно намалява и е възможно напълно да изчезне.

Дори една опция да не притежава в определен момент вътрешна стойност, тя може да бъде оценявана положително. Тази положителна оценка е стойностен израз на очакванията за обрат в посоката на курсовото движение през оставащия до падежа на опцията срок. Колкото е по-дълъг този срок, толкова е по-голяма вероятността очакваните промени да настъпят. Съответно по-голяма е и срочната стойност на опцията.

Следващата променлива, която играе ключова роля при ценообразуването на опции, е непостоянството (вариацията) в цените на базовия актив. Тя се измерва най-често със стандартното отклонение. Този показател се разглежда като индикатор за несигурността относно бъдещите цени на базовия актив.

Изплащането на дивиденти е следващият фактор, въздействащ на опционната цена. Изплащането на дивиденти води до увеличаване на опционната премия на Put опциите и до намаляване на опционната премия при Call опциите.

Вижте още

Източници

  • Ковачева, В. Борси и борсова търговия, Габрово, 2000;
  • Петков, Б. Борсова търговия, 1999;
  • Симеонов, С. Опциите – контракти, пазари, оценяване, стратегии. ИК “Абагар”- В. Търново, 1999;
  • Сп. Икономически изследвания, бр.3, 1999.

Външни препратки