Облигация

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене

Облигация – Bond (от лат. obligatio – задължение) – е ценна книга, издадена от заемоискател, която задължава нейния издател (емитент) да прави определени плащания на притежателя на облигацията в продължение на даден период от време. Облигацията е вид ценна книга на кредитора, и като такава е с предварително фиксиран твърд (постоянен) доход под формата на купони (лихва) и изплащане на главница на падежа, в зависимост от вида на самата облигация.

Същност

Възникването на облигацията е свързано с възникването и развитието на държавния кредит или на държавните заеми. Кредиторите на държавата получават от нея срещу предоставените и средства под формата на кредит ценен документ, наречен държавна облигация. Такива документи издават и общините (общинска облигация), а така също някои държавни предприятия, осъществяващи своята дейност чрез публично-правна основа; техните облигации обикновено се гарантират от държавата.

Облигацията дава право на своя притежател:

  • да получава регулярно предварително договорената лихва от издателя за периода на кредита или до падежа на облигацията
  • да получи предварително договорения падеж обратно от длъжника предоставената му под формата на кредит сума, фиксирана върху облигацията.

Лихвите по облигациите обикновено се изплащат на полугодие срещу представяне на лихвените купони, които са неразделна част от облигацията; до изтичането на нейния падеж следва да се изплатят всички лихвени купони. Лихвата се начислява и изплаща в процент спрямо номиналната стойност на облигацията. Изплащането на самата номинална стойност на облигацията става след изтичане на срока на заема и по този начин той се погасява.

Облигациите са ценни книги, чрез които се оформя отпускането на дългосрочни /над 3-5 години/ заеми. Държавата често прибягва до сключването и на средносрочни /до 3-5 години/ заеми, а също така и на краткосрочни такива / до 1 година/. Те обикновено се оформят чрез средносрочни и краткосрочни ценни книги в лицето на съкровищните сертификати и съкровищните бонове, които се квалифицират като средносрочни и краткосрочни държавни ценни книги.

Характерното за тях е, че лихвата по тях се осигурява и изплаща под формата на отбив от цената при покупката им, а погасяването им е по номинал. Именно или главно тези ценни книжа през последните десетилетия се емитират на безналична основа, чрез записвания по сметки, които се водят в централната банка.

Вижте още

Източници

  • Sergio M. Focardi, Frank J. Fabozzi, The Matematics of Financial Modeling and Investment Management
  • Величко Адамов, Стоян Проданов, Инвестиции
  • Маргарита Петрова Главева, Конвертируеми корпоративни облигации
  • В. Н. Едронова, Е. А. Мизиковский, Учет и анализ финансовых активов
  • В. Н Игнатущенко, А. М Шитов, Государственные облигации: как вкладывать деньги и получать доход
  • Иновационни практики в публичните финанси : Науч.-практич. конф., Варна, 4-5 ноем. 2004 г.
  • Марк Левинсън ; Прев. от англ. Иванка Дилкова, Финансови пазари
  • Тодор Стефанов Недев, Борси и борсови сделки
  • Надежда Николова, Основи на финансите

Външни препратки