Лихвен процент

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене

Лихвеният процент е обобщаващо понятие, посредстом което се изпращат ценови сигнали до кредиторите, заемополучателите, спестителите, инвеститорите и потребителите.

Същност

Лихвените проценти се проявяават в практиката в различни форми и видове: за кредити, депозити, ценни книжа и др. Централните банки в различните държави определят т.нар. базисен лихвен процент, наричан у нас основен лихвен процент, използван на междубанкови пазар главно при рефинансирането на търговските банки.

Повишаване на лихвените проценти предизвиква:

  • Увеличаване на спестяванията на гражданите и депозитите на икономическите субекти и главно на срочните, които носят по-високи доходи, предизвикващо увеличаване на банковите пасиви;
  • Намаляване на инвестициите, финансирани както с банкови кредити, така и със собствени средства на предприятията. По-високите лихви увеличават оперативните разходи на банковите клиенти и оскъпяват инвестициите. Инвеститорите предпочитат и собствения си капитал да съхраняват в банките и да реализират по-висок лихвен доход, вместо да инвестират в реални активи.
  • П-високите лихви ограничават и потреблението и в това число главнопокупката на стоки за дълготрайно потребление;
  • Увеличаване на депозитите в национална валута и намаляване надепозитите в чуждестранна валута;
  • Повишаването на лихвените проценти повишава значението на левовитедепозити т.е. депозитите в националната валута в сравнение с депозитите в чуждестранна валута. ;
  • Всичко това предизвиква намаляване на националното производство и икономическата активност.

Резултатите при намаляване на лихвените проценти са обратни:

  • Спестяванетията се намаляват;
  • Инвестициите, финансирани и с банков кредит, и със собствени средства се увеличават;
  • Увеличава се потреблението и главно покупката на дълготрайни стоки за потребление;
  • Намалява се валутният курс на националната валута в чуждестранна валута, което стимулира увеличаването на износа и намалява вноса, т.е. повишава се нетният износ;
  • Увеличава националното производство и заетостта и съответно намалява безработицата;
  • Подобрява състоянието на търговския и на текущия баланс, както и на валутните резерви и паричната база на страната.

В теорията и в банковата практика се говори за парадокса на спестяванията, който се поражда от противоречията между индивидуалните потребности и потребностите на обществото като цяло, намиращи израз в противоречията между цените на банковите пасиви и цените на банковите активи. Когато лихвените проценти за депозитите се увеличават, банките са принудени да увеличават лихвените проценти за кредитите, за да реализират нормални лихвен спред и лихвен марж и съответно рентабилност. Повишаването на лихвените проценти за депозитите се отразява още по-силно върху лихвените проценти за кредитите и в резултат на увеличаване и на пропуснатите доходи от банките от увеличаване и на минималните задължителни резерви.

Лихвеният процент влияе върху спестяванията, инвестициите, потреблението и нетния износ. Когато равнищата на лихвения процент за депозитите нарастват, спестяванията се увеличават, а потреблението и инвестициите, както и нетния износ намаляват. Обратно, по-ниски нива на лихвените проценти за спестяванията предизвикват насочване на част от доходите към повече потребление и инвестиции, финансирани както със заеми, така и със собствени средства, намаляване на валутния курс на националната парична единица в чуждестранна вакута, което от своя страна увеличава нетния износ. Парадооксът на спестяванията се проявява в това, че повишаване равнището на лихвения процент за депозитите постепенно предизвиква повишаване на лихвените проценти и на кредитите и следователно промяна и съответно намаляване на инвестициите, потреблението, нетния износ. Следователно, крайният резултат от това е ограничаване на инвестициите, което предизвиква обратни тенденции: намаляване на производството, икономическата активност и на тази основа се намаляват и спестяванията.

Изводът е, че повишаването на лихвения процент в краткосрочен план увеличава спестяванеията, а в дъргосрочен - ги намалява. Равнището на лихвените проценти на спестяванията и кредитите се формират в краткосрочен план на основата на парично-кредитната политика на държавата, т.е.на централната банка, а в дъргосрочен план - на паричния пазар. Върху лихвените проценти влияят и други фактори, в това число : влиянието на еластичността на търсенето и предлагането на вносни и износни стоки върху промените на цените в страната.

Вижте още

Източници

Външни препратки