Контролинг

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене

Контролингът е система за целево-адаптивно управление. Определя се като концепция за информация и управление .

Същност

Контролингът е нова, модерна, но доказала своята необходимост управленска концепция, която е насочена към дългосрочна жизнеспособност и дееспособност на бизнес организацията, чрез: оптимизиране и управление на разходи, формиране на центрове на разходи; оптимизиране на приходите и печалбата; формиране на центрове за печалба, изготвяне на система за гъвкаво ценообразуване.

Особености

  • Първо. Контролингът по своя характер е информационно-аналитична дейност, която от позициите на системния анализ и научната евристика подпомага вземането на управленски решения. Той не представлява властова функция и неговото осъществяване не е властова дейност, обхващаща акта на вземане на самите решения. В този смисъл упражняващият функциите по контролинга е преди всичко аналитик, който играе ролята втори пилот, щурман, треньор, натоварен с изключително консултантски функции в процеса на управление; дори когато са му делегирани властови пълномощия, то това отново е рамките на взетите от съответния мениджър решения.
  • Второ. Естеството на функциите по контролинга определя неговата важна роля за целенасочване, координиране и интегриране на дейностите на предприятието. Тази роля се проявява в две направления:
  • контролингът има пряко отношение към съдържателната координация и интеграция във функционирането на предприятието, което произтича от неговото предназначение за разкриване на променливите от целевата функция на предприятието и нейното моделиране и проектиране; т.е. в резултат от дейностите по контролинга се извежда взаимообвързана система от важните показатели за функциониране на предприятието и се препоръчват техните обосновани целеви стойности, като по-нататък отговорностите на контролинга са свързани с контрола върху фактическите стойности и анализа на отклоненията.
  • от друга страна, контролингът има важна роля за технологичната координация и интеграция на дейностите по планирането, контрола и информационното осигуряване, за чието осъществяване е потребно прилагането на единни методологически и методически подходи, както и на единни стандарти за правила и процедури.

Всъщност предназначението на контролинга е да подпомогне определянето и спазването на стандарти за функционирането на предприятието, които са както целеви показатели за дадени периоди, така и правила и процедури за планиране, контрол и информационно осигуряване (СИСТЕМА ОТ СТАНДАРТИ: стандарти за модела на ЦФ на предприятието + стандарти за значения на променливи от ЦФ + стандарти за правила и процедури за планиране и контрол). В крайна сметка, контролингът може да бъде дефиниран като мета управленска функция по определянето на целевата функция на предприятието, планирането и контрола на включените в нея променливи. Това е информационно-аналитична дейност, която подпомага процеса на вземане на управленски решения относно избора и преобразуването на целевата функция в система от вътрешни стандарти за функциониране на предприятието и нейното прилагане в процеса на управлението.

Вижте още

Източници

  • Гробауров, В. А. Информационные технологии для менеджеров. М., Финанси и статистика, 2001, 368 с.
  • Информационные системы в экономике/Под ред. В. В. Дикс. М., Финанси и статистика, 1996, 272 с.
  • Информационные технологии в бизнесе: Энциклопедия. Пер. с англ./Под ред. М. Желены. СПб, Питер, 2002, 1120 с.
  • Карринский, Д. М. и др. Контроллинг в бизнесе. М., Финанси и статистика, 1998, 256 с.
  • Майер, Э. Контроллинг как система мышления и управления. М., Финанси и статистика, 1993, 96 с.
  • Петров, А. Активна корпоративна сигурност. С., Свят.Наука, 2007, 170 с.
  • Управление современной компании. Пер. с англ./Под ред. Б. Мильнера и Ф. Лукса. М., Инфра-М, 2001, 586 с.
  • Хан, Д. Планирование и контроль. Пер. с нем. М., Финанси и статистика, 1997, 800 с.
  • Bans, J. Controlling. Berlin, 1996, 176 s.
  • Klenger, G. Operatrives Controlling. Munchen-Wien-Oldenburg, 1989, 472 s.
  • Schmitz, H. Projektcontrolling. 3 Auflage. Dusseldorf, 1996, 174 s.

Външни препратки