Кибернетика

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене
Nortbert Viner – osnovopolojnik na kibernetikata.
Норберт Винер – основоположник на кибернетиката

Кибернетиката е наука за връзките (прави и обратни) и регулациите на всяка организирана и саморегулираща се система (машина или жив организъм).

Същност

Кибернетиката е тясно свързана с Теорията на контрола. Названието “кибернетика” символизира метафорично установяването на универсални общи закони и правила. На гръцки думата означавала първоначално изкуство да се управляват кораби (веруюто на морския кормчия), а древногръцкият философ Платон (І-IIІ в. пр.н.е), ученик на Сократ, наричал “кибернетика” изкуството за управление на държавата.

Етимология

"Кибернетика" идва от гръцки и означава"изкуството да насочваш ". Кибернетика е свързана с съставяне на цел и предприемане на действия за постигане на тази цел. Нужна е обратна връзка, за да разберете дали сте постигнали целта си, конепция, която идва от кибернетиката. От гръцки понятието „кибернетика” се превръща в латинското понятие „управител”.

История

През съвременния етап в развитието на управлението възниква и се развива кибернетиката като основа на всички управленски науки теории, изследването на операциите, системният анализ и др.

Science-symbol–nauchen simvol
Научен символ

Появата на кибернетиката като наука се свързва с публикуването през 1948 г. на книгата на американския учен Норбърт Винер "Кибернетика или управление и връзка на животното и машината" (Cybernetics, or Control and Communication in the Animal and the Machine). Предпоставки за възникването на кибернетиката са първите открития, свързани с информационните процеси, създаването на електронните машини, развитието на алгоритмите, теорията на игрите, учението за висшата нервна дейност на И. П. Павлов и др. Норберт Винер за пръв път доказва, че управлението като процес се подчинява на общи закономерности, независимо от характера на средата, т.е. независимо от това, дали става дума за управление в живата природа, в неживата природа или обществото. Тази идея се оказва революционна, защото позволява да се търсят& аналогии в трите класа системи /биологични, технически и социални/. Винер доказва универсалния характер на управлението, това че неговите най-общи закономерности се проявяват във всички системи, независимо от техния произход.

В историята на кибернетиката се разграничават:

  • първа вълна кибернетика (начална кибернетика) – основни концепции, идеи и принципи – кръгова причинно-следствената връзка, инженерна кибернетика, обратна връзка и контрол, теория на адаптацията, видове регулиране, закон за необходимото разнообразие, увеличаване на регулаторните възможности, самоорганизиращи се системи.
  • втора вълна кибернетика – основни концепции, идеи и принципи - ролята на наблюдателя, биологична кибернетика, автопоеза, философия на конструктивизма, практическо значение.

В днешно време кибернетиката намира приложение в различни научни аспекти и техните подразделения. Например в управлението имаме предприемаческа кибернетика, управленска кибернетика, организационна кибернетика, операционни изследвания и схемотехника (устройство).

Определяне на предмета

Съществуват три подхода при определяне на предмета на кибернетиката:

  • Системен - според неговите привърженици кибернетиката е наука за управление на сложни, динамични системи /акад. Берг и др./
  • Информационен - привържениците на този подход смятат, че предмет на кибернетиката са информационните аспекти на управлението /акад. Колмогоров/
  • Математически - неговите привърженици разглеждат кибернетиката като математическа дисциплина /акад. Марков - кибернетиката е наука за причинните мрежи/.

Вижте още

Източници

Външни препратки