Как се пише уики-статия

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене

Започнете вашата статия без да слагате никакво заглавие, а направо с дефиниция и кратко изложение, съдържащо най-важната информация за обекта на статията. Използвайте самата дума на заглавието на статията граматически възможно най-рано в текста с удебелен шрифт. По възможност опишете и най-близките синоними на понятието, също в удебелен шрифт.

Всички останали подробности можете да изложите след това в основния текст като го обособите в подходящо озаглавени раздели. Резюмето се пише първо - дори и краткото резюме е по-добре от никакво. Оформянето на страниците MS Word 2003 не е от съществено значение, но озаглавяването на файла трябва да бъде точно отговарящо на поетото задание (то ще стане заглавие на статията).


Съдържание

Оформление на текстовете

Като цяло текстовете на статиите са без форматиране, то е запазено само за някои специални случаи и трябва се прилага пестеливо.

За открояване на части от текста се използва курсив. Най-често в курсив могат да се срещнат:

  • думи на чужд език, при изясняване етимологията на термините,
  • латинските наименования на биологичните видове,
  • заглавията на литературни и музикални произведения, или глави от произведенията, филми и техните епизоди, видеоигри и т.н.,
  • вмъкнати цитати (ако се използва шаблон:цитат няма нужда от форматиране в курсив, то е вложено в кода на шаблона).

Подчертаването не се препоръчва, тъй като много прилича на стандартното оформление на препратките. В машинописа и ръкописните текстове то се използва вместо курсив за открояване на някои части от текста, но в рамките на хипертекст подчертаването по-скоро пречи отколкото помага.

Не са желателни както изцяло главните букви, така и умалените главни. В нетикета употребата на главни букви често се възприема като крещене, агресия. Форматирането трябва да бъде прилагано с мярка, за да не отклонява вниманието от същественото, а именно енциклопедичния текст.

Номерация с числа се използва когато е точно определен броят и последователността на елементите от дадено множество, например списъка от песните в даден албум.

  1. А
  2. Б
  3. В

Изброяването с точка (bullet, булет) е уместно когато е списъкът не претендира за изчерпателност или редът на елементите му не е строго фиксиран.


Заглавия на раздели и съдържание

МНОГО ВАЖНО: Задължително форматирайте заглавията на разделите като стил: Heading 2. Форматирайте подзаглавията във всеки раздел стил: Heading 3. Само първата буква на заглавията се пише главна (и разбира се собствените имена).

За предпочитане е заглавията да са колкото се може по-сбити и ясни, като е добре в отделните раздели да се поставя сравнимо по обем и относителна тежест съдържание. Твърде големите по обем раздели често биват структурирани в подраздели, за да бъдат в по-удобен за четене, разбиране и редактиране вид. Навлизането в големи дълбочини на подразделите обаче не е желателно; обикновено статиите се нуждаят от най-много три нива на дълбочина на разделите.

Не е желателно и заглавията на разделите да съдържат препратки.

Препоръчително е да се оставя по един празен ред между заглавието на раздела и последващия го текст, което допринася за по-лесното ориентиране из съдържанието на отворената за редактиране статия.


Препратки

Съществените ключови думи и фрази трябва да бъдат маркирани за да се създаде препратка към съответна страница. Нужно е само да заградите определената дума в двойни квадратни скоби, ето така [[Васил Левски]]. Ако искате като препратка вместо истинското заглавие на страницата да се покаже някакъв друг текст, използвайте следния вариант: [[Васил Левски|апостола]]. Така ще се покаже текст „апостола”, но ще препраща към страницата [[Васил Левски]]. Може да фрагментирате написаната дума, така например [[слънчоглед]]ът ще покаже слънчогледът.

Препратки към външни сайтове като цяло не са приемливи в рамките на основния текст. Те са подходящи в раздела „Външни препратки” на края на статията.


Картинки

Добре подбраната илюстрация може силно да подобри и разясни съдържанието на статията. Използването на илюстративен материал се поощрява (при условие, че картинката отговаря на правилата за свободно ползване, описани по-долу).

МНОГО ВАЖНО: Всяка вмъкната картинка в текста, е нужно да я предоставите като отделен файл (.jpg или .png), озаглавен коректно и ясно. В самия текстов файл не се включва картинката, а само се указва нейното подходящо място по следния начин:

[[Image:joro.jpg|thumb|left|alt=Joro chopli semki.|Жоро чопли ‘’[[семки]]''.]]


Ако ще ви бъде по-лесно и няма да се объркате направете го така, защото ако след "|alt=" сложите заглавието на картинката то няма да се изпише!!

[[Image:joro.jpg|thumb|left|Жоро чопли семки.]]

Където:

  • Двойните квадратни скоби обозначават поле със специално предназначение
  • Знакът | се използва за обозначаване на нов аргумент в командата за вмъкване на картинка
  • Image: е команда за вмъкване на картинка, непосредствено след която се изписва името на файла (в случая „joro.jpg”)
  • thumb се слага е задължително
  • командите left и right указват картинките да бъдат форматирани плаващи вляво или вдясно, с обтичащ ги отстрани текст.
  • След alt= се описва алтернативния текст, описващ картинката
  • В края на командата за вмъкване се пише и заглавието на картинката, което ще се изпише под нея. В заглавието може да се включват и препратки (в случая препратка [[семки]])


Естествен е стремежът картинките да се намират в непосредствена близост до текста, който илюстрират. Добре е в даден раздел да стоят само картинки, пряко свързани със съдържанието му. Най-добре е картинката да бъде веднага след абзаца, с който е тематично свързана.

За да бъдат статиите малко по-достъпни за хора с увредено зрение, ползващи екранни четци, съветът е винаги когато това е възможно картинките да бъдат придружавани от алтернативен пояснителен текст. При наличие на повече картинки в рамките на един раздел, е добре да се редува дясно с ляво подравняване. Когато възнамерявате да сложите картинка в началото на статията, я подравнете в дясно.


Чест проблем е комбинирането на плаваща картинка и списък с точка: възможно е някои потребители да виждат големи бели полета под картинката до края на булетирания абзац. При това, за предпочитане е при такава комбинация картинката да се разполага винаги вдясно, понеже ако е разположена вляво, булетите не изглежда както би трябвало - с малък отстъп, а се наслагват върху нея.


Също така, за картинките в началото на параграф, може да се избира дали командата за картинка да се разположи преди или след заглавието на раздела. За по-добро оползотворяване на пространството е препоръчително заглавието да е след картинката, но тогава за да се редактира нещо в картинката всъщност трябва да се отвори горния раздел и в режим на предварителен преглед няма да се вижда добре как промяната се отразява на оформлението (ако това е целта на редакцията).

Таблици

По принцип разположението на дадена таблица в страницата зависи най-вече от нейната ширина и дължина. Например, съвсем тесните, но дълги таблици понякога е удачно да се оформят като плаващи елементи, за да може ефективно да се усвоят големите бели полета, които иначе неминуемо ще оставят. Широките таблици с много колони, без значение от дължината им по вертикал, е по-добре да не бъдат плаващи.

Колона А

Колона Б

Колона В

1

2

3


Избор на цветове

Не би трябвало да се използват излишни цветове за основните енциклопедичните текстове или употребата им трябва да е ограничена и добре обоснована. Някои потребители страдат от напълно или частично увредено зрение или далтонизъм. Смисловото разграничаване посредством цветове може да попречи на тези потребители да направят разликата. Преди да използвате различен цвят в оформлението си, помислете за други по-предпочитани начини за открояване на дадена информация.


Наименоване на категория

Най-отдолу след всички други секции в страницата трябва да се обозначи към коя категория спада настоящата статия. За целта се използва следния надпис (виж примера по-долу):

[[category:Управленски решения и риск]] [[category:Основи на управлението]]

Където:

  • Двойните квадратни скоби обозначават поле със специално предназначение
  • category: е команда за вмъкване на име на категория, непосредствено след която се изписва името на категорията, ако статията е подходяща за повече от една категории, се изписват всичките, поотделно
  • Имената на категориите съответстват на имената на учебните дисциплини, при които съответното понятие се използва.

Неща, които трябва да избягвате

Текстове за вас, вашите приятели, вашия уебсайт, вашата група, вашия учител, думата, която сте измислили, или разказа, който сте написали.

Текстове с рекламно съдържание

Лични разработки или изследвания - не пишете текстове, които представят ваши лични оригинални теории, мнения или прозрения. Често допускана грешка е новаторският синтез на идеи в дадена статия. Запомнете, че от това, че факт А и факт Б са верни, от това не следва, че А е следствие от Б или обратно. Ако А наистина е следствие от Б, то все ще се намери благонадежден източник за това твърдение, и той трябва да бъде цитиран.

Подписи в статиите – статиите не се подписват.


Неща, за които трябва да внимавате

Най-добрите статии

Критериите за една добре написана статия са фактически точна информация, изчерпателно съдържание и неутрална гледна точка, без излишни отклонения.


Копиране на материали и авторски права

Не копирайте от източниците си, а ако копирате — нека бъде съвсем по малко (1-2 изречения) и то като цитирате източника. Най-добрият вариант е да направите свой преразказ, основан на фактите в текста, и то по възможност, като използвате поне два източника.

Можете да копирате материали, само ако сте сигурни, че те са в сферата на общественото достояние, но дори и за такива материали също трябва да посочвате източника на информация. Също така имайте предвид, че голямата част от уебсайтовете не са в сферата на общественото достояние (това че четенето им е безплатно и не изисква регистрация не ги прави свободни откъм съдържание). На практика, според общоприетото законодателство, повечето материали публикувани след 1977 година автоматично биват защитени с авторски права дори и да не са придружени със заявление за авторство или със символа ©. Ако мислите, че материала, който добавяте, е от сферата на общественото достояние, напишете откъде точно сте го взели (например: Публикуван е през 1895 година...).


Обстоен преглед и цитиране на източниците.

Статиите, които падат от небето и не са основани на посочени източници, са по-добри от нищо, но е трудно да бъдат проверени, което от своя страна е важен аспект на изграждането на достоверна енциклопедия. Потърсете и подберете възможно най-сериозните достъпни източници и ги цитирайте подобаващо. Това, заедно с преразказа на текста ще ви помогне да избегнете възможността и съмненията за плагиатство.


Лобиране по спорни теми

Старайте се да не създавате статии с цел да популяризирате или отстоявате само една конкретна от множеството различни гледни точки по теми като политика, религия и други. Когато започвате статия на тема, по която съществува полемика и различни (обществено значими) гледни точки, отразявайте ги равностойно и непредубедено, без да лобирате за някоя от тях конкретно.


Изключително кратки статии и речникови дефиниции

Очакват се енциклопедични статии, а това вече предполага, че по темата може да се предостави достатъчно информация. Приветстваме добре написаните стегнати статии, които служат за основа за бъдещо разширяване.


Глаголни времена и наречия за време

Прието е да се пише в сегашно историческо време. Статиите по някои определени теми, като например митология, позволяват и минало свършено време.

Също така, не е добра идея да се използват преходни изрази, съдържащи наречия за време като „сега“, „догодина“ „преди година“, „от десет години“, тъй като с течение на времето те престават да бъдат актуални и информативни, могат дори да звучат подвеждащо. Статията трябва да е замислена като дългосрочен проект за писане на енциклопедия, и изказът в статиите трябва да е съобразен с този факт. Твърденията в статиите винаги трябва точно да се датират.


Често задавани въпроси

Q: Какво е това Heading 2/Heading 3? По какъв начин се задава такъв формат?

A: Heading е стандартно форматиране на параграф в текстообработващите програми. Най-точния му превод е "подзаглавие". В MS Word тази настройка се прави от секцията styles.


Q: Какво се слага в секцията "Вижте още"?

A: Основната полезност от една wiki-статия са смисловите връзки с други понятия. Затова стремежът трябва да е включването на повече препратки в текста. Ако обаче има понятия, които са смислово свързани с настоящата статия, но не са използвани никъде в текста, те се пишат в секцията "Вижте още. Забележка: в тази секция не се пишат общи понятия, а само конкретно свързани с темата.


Q: Как трябва да се наименуват файловете с картинки?

A: Наименовайте файловте на картинките като имената на статията, но на латиница.


Q: Трябва ли външните препратки да са реално съществуващи в Уикипедия или по наше усмотрение да си ги измислим?

A: Външните препратки са към реално съществуващи уебсайтове. Освен в някои много належащи случаи, външните препратки не сочат към Уикипедия или друг уики-сайт.


Q: Във формат на MS Word файл ли трябва да се изготви? Трябва ли да се уплоудва в истинската уикипедия? Как да се предават статиите?

A: Уикистатията се записва в MS Word формат. Заедно с прилежащите картинки се архивира в .zip файл и се изпраща по e-mail.


Q: Това един вид реферат ли се явява? Нещо подобно на статиите в Уикипедия ли е?

A: Да, донякъде е реферат, но оформен в модерен, общопризнат формат. Да, подобно е на статиите в Уикипедия, но е всъщност просто писмена работа по зададената тема. Предоставено е подробно описание с очаквания стил на писане (научно-популярен и обективен).


Q: Как да направим препратки към външни страници? С препрадките само маркираме със скобите сътветната дума (или URL адрес), без да се правят интернет препрадки както в html?

A: В рамките на изискванията не се налага да се научава програмен език (html или друг), а се използват служебни знаци за въвеждане на по-специфични функции. Така например за препратки към други статии, съответната ключова дума се огражда с двойни квадратни скоби [[ ]]. За външните препратки се използва подобен подход, като URL адресът на препратката се огражда в единични квадратни скоби. Ако в MS Word URL адресът вече е разпознат като хипервръзка (обикновено син и подчертан шрифт), текстът трябва да се нормализира. Това става като кликнете с дясно копче върху текста с хиперлинк и изберете "Remove Hyperlink". Пример за правилно оформен хиперлинк към външен сайт: [http://basaga.org/ Basaga]. Необходимо е да се припомни, че освен ако не е напълно необходимо, препратките към външни сайтове се публикуват само в раздела външни пепратки. В основния текст се очаква да има само вътрешни препратки (отбелязани с двойни квадратни скоби).


Q: Не съм сигурен дали понятие A е по-главно от понятие B или обратното, т.е. може ли връзка към понятие B да бъде в секцията "Вижте още"?

A: Не е важно как се съотнасят понятие A и понятие B. Ако считате, че има смислова връзка между тях, трябва да маркирате линк. Ако в текста на понятие А вече сте използвали понятие B, там маркирате линк [[понятие B]]. Ако никъде в текста не сте използвали понятие B, го слагате в рубриката "Вижте още".


Q: Как се включват формули в текста?

A: Най-лесният начин е формулите да се направят като малки картинки и да се вмъкнат без никакви излишни екстри:[[file:formula1.png]] след съответния им параграф на нов ред. след това оставете един празен ред. Разбира се, ако е необходимо, може да включите формули в рамките на самия параграф.


Q: Как се вмъква видео?

A: За съжаление все още не може да се включват видео файлов в статиите. Единствения начин остава да се направи линк към съответното видео в раздела „Външни препратки”.


Q: Как се прави съдържанието след първия параграф?

A: Ако са спазени изискванията за оформяне на подзаглавията, съдържанието се генерира автоматично след като се качи статията на сървъра. Не е необходимо нищо допълнително да се прави.


Q: Първият абзац за въведение в темата ли се използва?

A: Не, първият абзац от статията трябва да е много кратък и да резюмира само най-важното по темата. Използвайте ключовата дума граматически възможно най-рано в текста. В рамките на първите изречения напишете най-популярните синоними.


Q: Имам много картинки, илюстриращи статията, които бих искал да са в общ блок или в отделна секция?

A: Може да направите галерия от картинки по следния начин:


<gallery>

File:Wiki1.png

File:Wiki2.png|Captioned

File:Wiki3.png

File:Wiki4.png|[[Help:Contents/Links|Links]] can be put in captions.

File:Wiki5.png

File:Wiki6.png|Full [[MediaWiki]]<br />[[syntax]] may now be used…

</gallery>

Вижте още

  • В раздела „Вижте още” се описват всички ключови думи, свързани с разглежданата от статията тема, които не са били споменавани до тук в текста.
  • Ключовите думи тук задължително се правят на препратки.
  • Те се оформят като списък с булети.

Източници

  • В този раздел се описват цитираните в текста източници.
  • Източниците се оформят като списък с булети.


За да бъде един източник благонадежден означава над него да се упражнява някаква форма на редакторски контрол. Традиционно, най-благонадеждни се оказват печатните източници (и електронните версии на тези източници), макар че и някои изцяло уеб-базирани източници биват също достоверни. Някои примери включват (но не са ограничени до): книги, публикувани от престижни издателства, вестници, списания, рецензирани научни издания, уебсайтовете на всяко от изброените, както и други уебсайтове, които покриват основните изисквания към печатните източници.

Общо взето, източници, върху които не се упражнява редакторски контрол, се считат за неблагонадеждни. Някои примери включват (но не са ограничени до): книги, отпечатани в условията на собствено финансиране (самиздат), блогове, електронни форуми, usenet-дискусии, BBS-и, фенсайтове и от сорта. Като цяло, ако всеки може да публикува в източника информация, без някой друг да проверява тази информация, то този източник не може да се счита за благонадежден.

Веднъж щом разполагате с източници за статията си, лесно ще се научите как да ги цитирате. Не се притеснявайте за красивото им форматиране. Би било чудесно, ако източниците ви са оформени естетически, но по-важното от това как са оформени е изобщо източниците да присъстват.


  • Haugen, R., “Modern Investment Theory”, Prentice Hall, New Jersey, 1993.


Външни препратки

  • Външните препратки се отделят в стандартен раздел с име "Външни препратки". Адресът на външната препратка се загражда в единични квадратни скоби. По възможност се дава кратко описва на препратката. Не слагайте никакви знаци между линка и описанието какво съдържа той.


[http://www.basaga.org/ua10 Управление и администрация]


  • Разбира се, хубаво е да дадете малко по-съдържателно описание в рамките на едно изречение, за да добие представа читателят къде точно води препратката.
  • Външните препратки се оформят като списък с булети.


Няколко добре написани енциклопедични статии на български: