Интелигентност

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене
 human intelligence
Човешка интелигентност

Интелигентност, съществително нарицателно име, женски род. Това е потенциална и вродена способност на индивидите за абстрактно мислене, разбиране, комуникация, обучение, планиране и други.

Същност

За пръв път се използва през 14-ти век от латински intelligentia ( умен , разумен, схватлив , разбираем , смислен, осведомен ).

Има различни определения за значението на думата интелигентност , но нито едно не е общоприето. Най-просто казано интелигентността е способност да се вземат бързи и правилни решения в непознати ситуации и сфери.По друг начин определено това е талант на даден съзнателен индивид да прави изводи, умозаключениe върху дадена информация, като степента на интелигентност не зависи от знанията и опита натрупани от индивида, способността на човека да мисли, да разсъждава, да разбира материалното и абстрактното.Това е самото отражение на личността, на характера, на поведението, творческите умения и знания.Интелигентността, това е мозъка на живото същество, когато то насочва своето поведение, самият мозък може да бъде анализиран физически. Основната и древна форма на интелигентността е инстинкта, който е вроден , наследен чрез гени.

Това определение се появява за пръв път в ранните трудове на Дарвин във връзка с изразяването на емоциите за оцеляването и адаптацията. Различни изследователи подчертават различни аспекти на интелигентността като дефиниция, като през 1921 година американски психолози Люис М.Терман и Едуард Л. Торндайк от Колумбийския университет различават определението за интелигентност, Люис Терман подчертава способността да се мисли абстрактно, а Едуард Торндайк набляга на учене и способността да даде добри отговори на въпроси, като използва термина социална интелигентност, за да опише умението на субекта да разбере и управлява други хора.

Ефективната адаптация се базира на процеси като възприятие, учене, памет , мислене , решаване на проблеми и други. През 1940 г. Дейвид описва влиянието на умствените фактори върху интелигентното поведение и подкрепя становището си с аргумента, че нашите модели на интелигентност няма да са завършени, ако неможем адекватно да опишем тези фактори: „Общият или глобален капацитет на индивида да действа целенасочено , да се мисли рационално и ефективнo ...” .През 1975 г. в книгата си “Frames of Mind: The Theory of Multiple intelligences” Хауърд Гарднър формулира идеята за множествената интелигентност, която включва междуличностната интелигентност и вътреличностна интелигентност. Приноси имат също така и изследователите Бине, Лоуд Хъмфрис „Когато резултата на процеса на придобиване, съхраняване в паметта, извличане, комбиниране , сравняване и използване в нов контекст информация и концептуални умения ” , Бърт „Вродена обща когнитивна способност” , Линда „Способността да се справят с когнитивни сложности”, Рувен Фойерщайн с теорията за структурните когнитиви описва интелигентността като уникална сколнност на човека да променя или модифицира структурата на когнитивните им функции, за да се адаптират към променящите се изисквания на една житейска ситуация, Щернберг , Салтер и други.

Видове

От гледна точка на дефиницията на Едуард Торндайк можем да разгледаме три вида интелигентност, като абстрактна/понятийна интелигентност, практическа интелигентност и социална интелигентност. На практика обаже съществуват много и различни видове. Както вече споменахме има междуличностна интелигентност, това е способността да се разбират намеренията, мотивациите и желанията на другите хора, вътрешно-личностна интелигентност, това е способността на човек да разбира себе си, своите чувства, страхове и мотивации.

Често срещана е така наречената емоционална интелигентност, за пръв път е употребено това понятие от Лойнер , като се измерва с Коефициента на емоционална интелигентност (КИЕ). Под емоционална интелигентност се разбира способността и умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, тези на друг човек или група от хора. Вербална интелигентност, това е способността ни да говорим и способност да разбираме и използваме добре езика.

Колкото повече думи знаем, толкова по–необятни са мислите и идеите ни, колкото по – богат речник има човек, толкова той се смята за по интелигентен в обществото. Математическа интелигентност , това е способност умело да боравим с числата, да събираме, изваждаме, делим и умножаваме, така хората стават много по-компетентни и способни да вземат добри решения. Физическа интелигентност, хората притежаващи тази интелигентност са с отлични способности да координират и определят движенията на тялото си. Музикална интелигентност, дарба на хората да създават и изпълняват музика, за да достигнат върха на своето изкуство.Визуално-пространствена интелигентност, способността ни да виждаме и създаваме форми и модели. Интуитивна интелигентност, способността да разграничаваме правилното от грешното, да преценяваме бързо и точно хората и да предлагаме идеи и решения независимо от това, което ни диктува логиката и образованието. Хора притежаващи този интелект имат способността да преценят хората от запознаването им само по гласа им и от първите впечатления.

От научни изследвания е доказана и призната повече женската от мъжката интуиция, това е така поради факта, че жените се вслушват и вярват на вътрешната си интуиция повече от мъжете.Интуитивната интелигентност е вродена и може да се увеличи с практиката. Абстрактна интелигентност или още наречена концептуална интелигентност, такава е притежавал Айнщайн. Комбинацията от всички тези видове интелигентност прави хората уникални по свой си начин.Според житейската възраст съществуват два вида интелигентност, кристална и флуидна интелигентност.

Възрастов фактор

До 20 годишна възраст интелектът нараства , след което започва постепенно да спада. Но това не е научно доказано, като неможе да се твърди, че човек става по-глупав, а само определени способности намаляват с възрастта. Както разбрахме има два вида интелигентност според възрастовото изменениe.Флуидна е тази интелигентност, която се развива предимно до 20 годишна възраст, а след това постепенно се изменя, а кристалната се добива в най–ранната възраст и се изразява в основни познания на това кое е правилно и кое грешно.Този тип интелигентност остава константна през целия живот.

Измерители

Интелигентността е разделена на отделни компоненти – математическа интелигентност, пространствена ориентация, визуална ориентация, вербална интелигентност, двигателна интелигентност и памет. Точният тест би трябвало да тества и измерва всички тези компоненти. Първите опити за измерване на интелигентността се появяват през 19 – ти век, като се смята, че тя е в пряка зависимост от големината на мозъка.

Днес използваме методи като IQтестове за''' '''интелигентност, като този метод за първи път се прилага от Алфред Бине. За измерване на интелигентността използваме различни психологични тестове, разработени от специалисти, като възприемане и визуално възприятие, комуникативност, езикова интелигентност, технически умения, практическа интелигентност, логическо и математическо мислене и други. Съществуват два вида тестове, комплексни и частни.

IQ тестовете са от първата група, измервайки различни умения на човека,структурата на интелигентността, а частните измерват единствено тест отнасяйки се към общата интелигентност на човек, такива са Домино теста, ЮНЕСКО теста, тест на прогресивни матрици и други. Теста се състои от няколко части, вербални подтеста и няколко подтеста за способностите. Прието е, че резултатът от един такъв тест е наречен коефициент на интелигентност, като средния коефициент е 100 , като той може да варира със стандартно отклонение от 15 IQ-точки.

През 1904 г. за пръв път от френското правителство е разрешено правото да се прави тест , който да служи за идентифициране на психично болни деца, които не са в състояние да усвояват нормално както останалите деца. По-късно други психолози конструират тези тестове, при които успехът на всеки трябва да отговаря на съответната възрастова група. Както положителните страни на тези тестове има и негативни, като се смята, че може да има неточности в измерителите на тези тестове, поради факта, че редовното упражняване на подобни тестове, води до привикване към тях и постигане на по-добри резултати от тези в действителност.

Вижте още

Източници

Външни препратки