Инвестиционен портфейл

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене

Инвестиционният портфейл, представлява комбинирано вложение в повече от една акция, облигация, недвижимо имущество или други активи, притежавани от един инвеститор (индивид или институция).

Същност

Думата “портфейл” (portfolio) означава комбинация от активи инвестирани и притежавани от даден инвеститор – институционален или индивидуален. По принцип в портфейла се включват пълният набор от активи на инвеститора – финансови, материални и нематериални. Все пак по-долу ще се наблегне върху финансовите активи и под “портфейл” ще се разбира “портфейл от финансови активи”. Повечето хора, целенасочено или не, притежават портфейли от активи (от всякакъв вид). Смисълът на портфейла е подобряването на условията за инвестиране.

На съвкупността от инвестиционни инструменти се придават такива инвестиционни характеристики, които са недостижими от позицията на отделния инструмент и са възможни само при тяхната комбинация. Отчитайки инвестиционните качества на отделните инструменти, може да се сформират различни портфейли, във всеки от които да има баланс между съществуващия риск, приемлив за рационалния инвеститор и очаквания доход в определен период от време.

Обособяването на инвестициите в портфейл е част от стратегия, наричана диверсификация, която има за цел да намали несистематичния риск, тоест тази част от общия риск на портфейла, която може да бъде намалена чрез комбиниране с други рискови активи. Активите в портфела могат да включват банкови депозити, акции, облигации, опции, варанти, златни сертификати, недвижими имоти, фючърси, или всякакви други активи, които се очаква да повишат своята стойност. През 50те години на XX век Хари Марковиц създава прост модел на портфейл, който е в основата на модерната теория на портфейла.

Преди него инвеститорите използват концепциите за риск и доход доста свободно. Въпреки че те като цяло са имали понятие за риска, обикновено той не е бил оценяван количествено. Години наред са знаели интуитивно, че е необходимо диверсифициране, в смисъла “не слагай всичките си яйца в една кошница”. Марковиц е първият разработил идеята за диверсификация на портфейла в научен вид. С количествени методи той доказва защо и как диверсификацията намалява риска в даден инвеститорски портфейл.

Управление

Инвестирането в портфейл, за разлика от останалите видове инвестиции, се характеризира с динамизъм, поради което тази дейност се нуждае от управление. Постоянно променящите се показатели на активите, непрекъснато прояващите се нови възможности за инвестиране и др. изискват от инвеститора да следи без прекъсване своите активи и да предприема нови инвестиционни действия.

Управлението на портфейла включва избора на активите, какво количество от тях и в кой момент от времето да се закупят или продадат, като се вземат предвид целите на инвеститора и допустимия риск. Тези решения винаги трябва да включват някакъв вид измерване на резултатите, най-често очакваната възвръщаемост на портфейла, и рисковете, свързани с тази възвръщаемост. (например, стандартното отклонение на очакваната възвръщаемост).

Доходност

Има много различни методи за изчисляване на доходността на портфейла. Традиционният метод е използването на тримесечна или месечна парично-претеглена възвръщаемост (money-weighted return). След като се изчисли на месечна или тримесечна база предполага, че нормата на възвръщаемост след този период е постоянна. Но тъй като доходността се колебае ежедневно, парично-претеглената възвръщаемост за избрания период от време може да даде единствено приблизителна представа за действителната възвръщаемост на портфейла. Тези грешки могат да се получат поради движението на паричните потоци през базисния период. Размерът на грешките зависи от три променливи: размерът на паричните потоци, тайминга на паричните потоци по време на базисния период и подвижността на портфейла.

По-точен метод за изчисляване на доходността на портфейла е метода на претегляне в реално време (true time-weighted method). Метода предполага преоценка на портфейла на всяка дата, на която е осъществен паричен поток, като след това отделните нива на възвръщаемост се калкулират за целия период.

Вижте още

Източници

Външни препратки