Извадков метод

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене

Познавателната задача на извадковия подход е да измери някакви параметри на интересуващата ни съвкупност. Той изследва само определен брой единици.

Същност

Целесъобразността на извадковия подход най-добре изпъква с отркрояване на неговите предимства, които са: бързина ( като например: значително по-бързо ще разберем предпочитанията на автомобилните шофьорите за марки масла, ако изследваме не всички, а само 1000 души, подбрани по подходящ начин.); За приложението на извадковия модел са нужни относително ниски разходи; дава по-точни резултати- поради факта, че при него получените оценки са обременени с по-малък обем систематични грешки. Достигането до сводните свойства на съвкупността става, чрез изучаване на отделни нейни случаи или представители, с други думи това са така наречените първични единици. Най- често изучаваните първични единици са индивидите, семействата, домакинствата, фирмите и др. Излъчването на извадка става чрез използването на някакъв документ, съдържащ наименованията и адресите на първичните ( или съставни) единици. Този документ се нарича основа (рамка) на извадката и бива списъчна (представлява списък от единиците и адресите им) и несписъчна (единиците присъстват в друг тип документ).

Приложение

  • Провежданото изследване не си поставя за цел получаване на някакви точни описания и оценки на съвкупността;
  • Когато силните ограничения във времето и средствата на дадено изследване не дават възможност да се изпълва някакъв модел на случайна извадка;
  • Когато единствено възможни се оказват неслучайните извадки - при липса на списъци от целевата група и др.

Избор между случайни и неслучайни извадки

Основните предимства на случайната извадка са че: са единствените, които осигуряват неизкривени и с измерима точност оценки и параметри; възможна е оценка на релативната ефективност на възприетия модел на извадката. Обратно на случайните извадки, оценките получени при неслучайните извадки, могат да бъдат съществено изкривени и не е възможно да бъде изчислена степента им на точност спрямо съответните параметри на съвкупността. Основни ограничения на случайните извадки в сравнение с неслучайните са: високите изисквания за опит и умения у изследователите; изисквано време за подготовка и изпълнение; относителни високите разходи за осъществяване; рискове от откази за участие от страна на респондентите.

Според Бойд и Уестфол, съществуват два начина при избора на кой от двата метода на извадка да се избере:

  • Според тях, когато е възможно, трябва да бъдат предпочитани случайните пред неслучайните методи на извадките. По-добре е по-малка извадка пред по-голяма неслучайна.
  • При невъзможност за използване на случаен модел за предпочитане са такива неслучайни модели, които имитират характеристики на случайните или в рамките на неслучайните извадки да се използват процедури, типични за случайните.

Вижте още

Източници

  • Симеон Желев, Маркетингови изследвания, УИ “Стопанство”, София, 2008, с. 259-297 ;
  • Boyd, H. and R. Westfall, Marketing Research, Homewood, Il Irwin, 1963, p. 343;
  • Kish, L., Survey Sampling, NY, John Wiley & Sons, 1967, p.53 ;
  • У. Кокрен, Методьи вьиборочного исследвания, Статистика, М. , 1976, с. 103-104 ;
  • Цонев, В., Основи на репрезентативното изучаване, ВИИ, София,1971, с. 5-6

Външни препратки