Закон за необходимото разнообразие

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене

Принципът за необходимото разнообразие (The Law of Requisite Variety ) e формулиран от У. Рос Ашби W Ross Ashby през 1956г. в неговата теоретична творба, наречена „Увод в кибернетиката”- Колкото по-голямо е разнообразието от действия, които са на разположение на дадена управляваща система, толкова по-голям брой смущения тя може да компенсира т.е. с разнообразието на управляемата система може да се справи само управляващо устройство с достатъчно вътрешно разнобразие.

Същност

Принципът (известен още като Закон на Ашби) е може би най-известният (а според някои – единственият успешен) принцип на кибернетиката, призат от цялата общност на учените в областта на кибернетиката и науката за системите. Този закон има много форми, но е много прост и в съответствие със здравия разум: една моделираща система или управляващо устройство може да моделира или управлява нещо само дотолкова, доколкото тя/то има достатъчно вътрешно разнообразие, което да я/го представлява.

Принципът от кибернетична гледна точка

Например за да направи избор между две алтернативи, управляващото устройство трябва да е в състояние да представлява минимум две възможности, и следователно една разлика. От гледна точка на алтернативата, количеството разнообразие, което моделиращата система или управлявощото устройство притежава, определя горната граница за количеството разнообразие, което може да бъде моделирано или контролирано.

В отговор на този принцип Конант (Conant) (1970) формулира своята така наречена „Теорема за добрия регулатор”, според която „Всеки добър регулатор на система трябва да бъде модел на тази система” . А.Стафърд Биър (Stafford Beer)прилага разнообразието, за да създаде кибернетика на управлението жизнеспособния системен модел. Работейки независимо, Грегъри Четин (Gregory Chaitin ) създава по-късно алгоритмичната информационна теория.

Принципът от гледна точка на теория на иформацията

Броят уместни избори, които могат да бъдат направени, е ограничен от наличната информация. По-голямото количество информация може да бъде в излишък, но ако количеството информация е по-малко, това води до условни решения.

Ашби вижда своя подход като увод към информационната теория на Клод Шенън (Shannon) 1948г., която се занимава с „безкрайните флуктуации” или шума. Условието за необходимото разнообразие може да се приеме като просто формулиране на условие за необходимо динамично равновесие в информационната теория.

Приложение

Извън областта на кибернетиката, контрола и теорията на системите, принципът има приложение в много сфери на човешките усилия – от тези за подобряване на собствения социален живот до съдбата на нациите, от теория на игрите до политиката.

Той има определени последствия за онези видове бизнес, които се стремят да се справят с промените в непостоянната съвременна среда.Компаниите имат нужда да бъдат достатъчно адаптивни, за да се справят с променящата се външна среда, в противен случай са изпрaвени пред потенциална опасност, ако даден пазар се промени или изчезне.

Принципът може да се приложи също към броят битове, необходими в един дигитален компютър, за да може той да създаде желано описание или модел.

Ашби най-силно се доближава до пример от реалния свят чрез едно от своите упражнения:

Гост ще дойде за вечеря, но икономът (реален свят?) не знае кой. Знае единствено, че това може да бъде г-н А, който пие само шери или вино, г-н В, който пие само джин или бренди, или г-н С, който пие само червено вино, бренди или шери. В избата той открива, че има само уиски, джин и шери. Може ли той да намери приемлива напитка за госта, който и да дойде ? Гостите се обозначават с D, икономът е R. Той може да се справи; но ако се появи хипотетичен Господин D, който пие само вино или бренди, тогава той не би могъл да се справи, и ще бъде наказан, и наистина трябва да се накаже: що за иконом е този, който няма вино в избата?

Изразено по-образно, както го прави Ашби:

"Само разнообразие в R може да се справи с разнообразието, дължащо се на D; единствено разнообразието може да победи разнообразието".

Това е наистина абстрактно и трудно за разбиране твърдение; обаче когато го пренесем обратно в реалния свят, последиците от него са наистина стяскащи.

Вижте още

Източници

Външни препратки