Език за програмиране Pascal

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене
Създателят на езика Pascal - Никлаус Вирт

Езикът Pascal е особено подходящ за първоначално обучение по програмиране.

Същност

История

Езика за програмиране Pascal е създаден е от швейцарския учен Никлаус Вирт през 1970г. Наречен е на френският математик Блез Паскал, който още през 1642 г. изобретил първата механична сметачна машина.

Огромна роля в масовото разпространение на езика Паскал е изиграла компанията Borland International. Тя е съумяла да създаде знаменитата Turbo-среда. Turbo в перевод от английски означава ускорение. Компилатора участващ в състава на Turbo Pascal много бързо превежда програмата от език за програмиране в машинен код. Тази среда за програмиране на ЕП Паскал осигурява цялата техническа работа - въвеждане на програмата, откриване и сигнализиране за грешки, помощна среда, изпълнение на програмния код и др.

Портрет на Блез Паскал
Блез Паскал, дал името си на езика за програмиране

Структура

Азбука на езика Pascal – Всяка програма на езика Pascal се записва като последователност от символи от неговата азбука. Както всеки език и Pascal има азбука и препинателни знаци, от тях се изграждат думи и от думите според граматика - по сложни фрази (в случая програми). Азбуката на езика включва:

  • Малки и главни букви на латинската азбука : A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z, a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z. В Pascal не се прави разлика между големи и малки букви;
  • Цифри : 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9
  • Знаци за операции: + - * / > >= < <= <> =
  • Специални знаци: := -> ^
  • Разделители и скоби: () [] {} : ; , .’

Двойките символи >=, <=, <>, : = не бива да се разделят една от друга с интервал, нов ред или табулация.

Думи

От азбуката на езика се изграждат думи. Всеки език за програмиране използва определена съвкупност от думи наречени служебни:

  1. Идентификатори - Те служат да именуват различни неща в програмата, като например променливи, подпрограми, типове, записи и др. Те се измислят от програмиста. Идентификаторите представляват последователност от букви, цифри и долно тире, които задължително започват с латинска буква. Например a, ab, a12, first_name. В една и съща програмна част не бива да има дублиране на идентификатори (не забравяйте, че не се прави разлика между малки и големи букви).
  2. Запазени думи – това са такива идентификатори, които се използват в програмите по предварително определен начин и които НЕ могат да бъдат използвани по друг начин. Посредством тях се записват основните конструкции на операторите, използвани в езика. Тези думи са около 35 на брой –PROGRAM, BEGIN,CASE,CONST,VAR,DO, END и др.
  3. Стандартни думи - това са такива идентификатори, които могат да се използват в програмите по предварително определен начин, НО могат да бъдат използвани по друг начин, например като обикновенни идентификатори. Те са около 37 на брой – read, write, real и др.

Пример: Описанието var begin:real e грешно, тъй като запазената дума begin не може да се използва като име на променлива. Описанието var read:real по принцип е допустимо, защото read е стандартна, но не и запазена дума.

  • Разделители – Служат за разделяне на думите и операторите. Думите се разделят чрез интервал, а операторите с ;.
  • Коментари – Редица от символи заградени със скобите {}. Те се игнорират при изпълнение на програмата и тяхната цел е да направят програмата по ясна. Препоръчително е да се използват между операторите, а не вътре в тях.

Вижте още

Източници

Външни препратки