Еволюция

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене

Еволюция ( произлиза от латинската дума „evolutio” – „разкриване” ) е процес на постепенно и непрекъснато изменение/развитие.

Същност

Понятието се използва в различни аспекти: свързани с ембрионалното развитие на организмите, в астрономията се говори за звездна еволюция, в обществените науки става въпрос за социална еволюция, също така може да се говори за еволюция на дадена концепция или определена идея ( например: еволюция на маркетинга ). Тема на статията ще бъде биологичната еволюция на човека. Еволюцията на човека е част от биологичната еволюция, засягаща възникването на човека и обособяването му като отделен вид от останалите примати. Произходът на човека е обект на мащабно научно изследване, целта на което е да разбере и опише как тези промени са настъпили. Изследването на човешката еволюция обхваща множество научни дисциплини, сред които преди всичко антропобиологията, лингвистиката и генетиката. В центъра на човешката еволюция се намира основно род Човек, но изследванията на човешката еволюция обикновено включват и т.нар. човекоподобни, като например австралопитека.

Наследственост и изменчивост

evoluciq1.
Наследственост и изменчивост

Унаследяването при организмите настъпва чрез дискретни белези, които са характерните черти на един организъм. Някои признаци, като например високият ръст, тъмният цвят на очите, черните и къдрави коси, надделяват, т. е. господстват - те са доминиращи (доминантни), докато други, за да се проявят, трябва да бъдат заложени и у двамата родители. Признаци или болести, които се проявяват само ако детето ги получи и от майката, и от бащата, се наричат рецесивни. Унаследяемите белези се контролират от гени, а пълният набор от тях в рамките на генома на един индивид, се нарича генотип. Гените се характеризират с определено постоянство. Естествено се наблюдават някои отклонения и съществува голямо разнообразие в устройството на човека. По необясними причини настъпва промяна в някои гени, което се обозначава като мутация. Гените са участници в молекулата на ДНК, които съдържат генетична информация. ДНК представлява молекулна верига от четири типа бази, като в различните гени поредицата от бази е различна. Отдавна е установено, че в ядрото на клетките се намират хромозоми, които са различни по брой за отделните живи същества. Доказано е, че именно хромозомите са носители на наследствените белези , отнасящи се не само до физическите, но и до умствените особености на организма ( човешките клетки съдържат 46 хромозома, от които две полови. За жената това са XX, a за мъжа XY ). Изменчивостта представлява свойството на белезите да варират определени граници или да се проявяват нови белези. Именно изменчивостта е причината за заобикалящото ни разнообразие от живи организми. Някои от новопоявилите се белези се запазват и се предават в потомството. Тази изменчивост се нарича генотипна. Други белези не се унаследяват. Те се предизвикват от конкретни условия на средата. Чрез тях организмите се приспособяват към тези конкретни условия. Тези изменения се наричат модификации, а съответната такава изменчивост – модификационна.

Механизми на еволюцията

Съществуват три вида механизми на еволюция : естествен подбор, генетичен дрейф, миграция на гени.

  • Естественият подбор е биологичен процес, при който полезните за организма наследствени черти стават по-често срещани при всяко следващо поколение, за разлика от неблагоприятните – който започват да се срещат все по – рядко, докато не изпаднат напълно. Естественият подбор е сложен и бавен процес, който представлява основата на еволюцията. В рамките на една популация, естественият отбор може да варира спрямо редица белези. Има няколко вида подбор – движещ, разграждащ и стабилизиращ. Като специален случай е половият подбор. Теорията за него е предложена от Чарлз Дарвин, като я дефинира като влиянието на „битката между индивидите от един пол, по принцип мъжките, за притежанието на другия пол”.
  • Генетичният дрейф представлява промяна в честотата на гените, която е случайна и съответно няма приспособителен характер. Колкото по-малка е популацията, толкова по-силно се проявява генетичният дрейф. Промените, които настъпват в резултат от дрейфа се натрупват с поколенията, като посоката на промяна за едно поколение е независима от посоката на промяна за предишното.
  • Миграцията е обмен на гени между популации от един и същи вид. Мигрирането на индивиди (напускащи или включващи се в популацията) води до промяна в алелната честота.

Последствия от еволюцията

Еволюцията оказва влияние върху всеки аспект от поведението и развитието на организмите от различните видове. Последствия от еволюцията са адаптацията на индивидите към определена среда, сътрудничеството между отделните индивиди ( как се разбират и делят едно и също местообитание ), видоизменението и видообразуването на отделните видове в следствие от настъпващите промени и съответни пречки, които могат да настъпят.

Организмите са в постоянна връзка със средата, в която живеят. Независимо от разнообразните външни въздействия техните жизнени функции се осъществяват съгласувано и устойчиво, благодарение на възникналите в хода на еволюцията механизми и системи на регулация. Системите на регулация осигуряват адаптация на организмите към разнообразните условия за живот. Организмите са в непрекъснато взаимодействие с околната среда. Всички части на организма са анатомично и функционално свързани помежду си и образуват единно цяло. Единството на организма е в тясна зависимост от системите за регулация. В хода на еволюцията те са се усложнявали и усъвършенствали. Регулиращата система се състои от три части — рецептор, нервен център и изпълнителен орган. Тази система осъществява своите въздействия чрез рефлекси. Рефлексите са в основата на регулацията. Понеже адаптацията се осъществява чрез постепенно изменение на съществуващи структури, то структури с подобна вътрешна организация в сродни организми могат да изпълняват различни функции.

Организмите могат да претърпят промени в посока сътрудничество един с друг, обикновено при оказване на помощ на членове от същия вид или при влизане във взаимноизгодна връзка ( симбиоза ). Дарвин си представя видообразуването като постепенен процес. В резултат от изменчивостта и наследствеността индивидите в началния вид стават разнообразни. Едни от тях притежават типичните за вида белези, а други се различават. Типичните за вида индивиди имат еднакви потребности от условия за живот. Затова между тях се води упорита борба за съществуване. Индивидите със силно изменени белези имат по-различни потребности. В резултат на това те може да се окажат по-приспособени в борбата за съществуване и да оставят потомство, в което изменените белези се подсилват. Този процес продължава и в тяхното поколение. Индивидите с най-големи разлики помежду си имат и различни потребности. Така постепенно се появяват форми, между които разликите са много големи и те трудно биха могли да се отнесат към един и същ вид. Разнообразието в устройството и в потребностите им благоприятстват тяхното размножаване и разселване. Те преживяват по-добре на места, които не се обитават от други индивиди на този вид. Ако изменените белези дават предимство в борбата за съществуване и на новите места, то под действието на естествения отбор измененията се запазват и засилват във всяко следващо поколение. Новополучените разновидности все повече се различават от изходния вид. Ако в мястото, където е останал да живее началният вид, условията за живот се изменят, индивидите се оказват неприспособени и измират. Изчезва изходната форма, а продължават да съществуват разновидностите в новите местообитания. Тези разновидности се превръщат в подвидове и при тях измененията продължават да се задълбочават под контрола на естествения отбор. С течение на времето те стават нови видове.

Сътрудничество и адаптация на индивидите.

Произход и еволюция при човека

Еволюцията на човека е част от биологичната еволюция. Произходът на човека е обект на изследване, като съществуват много теории. Дисциплините, които се занимават с произхода на човека са антропобиологията, лингвистиката и генетиката. В основата на човешката еволюция се намира род Човек. Повечето съвременни изследователи смятат, че разделянето на приматите на отделни групи е започнало преди около 63 милиона години, когато на Земята е паднал астероид и се получило катастрофално разрушение на биосферата. Именно тогава измрели много от видовете животни, като освободили екологически ниши, които постепенно се запълнили от бозайници. Най-близкородствена връзка с нас имат африканските човекоподобни маймуни – шимпанзетата и горилите. По ДНК те са по-близки до човека, отколкото до своите азиатски родственици – орангутаните и гибоните. В различните етапи от развитието на човешкия зародиш се наблюдават приликите с риби – тяло с опашна част, сърце с предсърдие и камера; със земноводните – плавателна ципа между пръстите; с влечугите – непълна преграда между камерите на сърцето и др. Особено голяма е приликата между човека и човекоподобните маймуни – външен вид, черти на лицето, масата и височината на тялото, броят на кръстните прешлени и ребрата, броя и вида на зъбите, липсата на опашка, плоските нокти и други доказват анатомичното и морфологичното сходство.

Еволюцията на човека преминава през няколко етапа : прачовеци ( рамапитек, австралопитек ), зора на човечеството ( Хомо хабилис ), архантроп ( най-древен човек ), палеонтроп ( Неандерталец ), неоантроп ( кроманьонец ). Голяма част от учените приемат, че най-ранният предшественик на човека е бил рамапитекът. Останки от него са намерени в Индия и Източна Африка. Рамапитекът е живял преди около 10-14 млн. години. По това време започва захлаждането на климата, в резултат на което тропичните гори се заменят с открити тревисти пространства. Рамапитекът е трябвало да замени дървесния начин на живот с обитаване на степите. Във високите треви изправеното положение на тялото е давало предимство при търсенето на храна и избягването на враговете. Намерените останки показват, че рамапитекът е имал зъби от човешки тип.

Трябвало е да изминат около 10 милиона години, за да се появят следващите представители на прачовеците. В две области на Източна Африка са открити останки от австралопитек. По-късно подобни останки са намерени в Кения, Танзания и Южна Африка. Австралопитеците са били “почти хора” не само на външен вид. Те имали изправено тяло и се придвижвали на два крака. Обемът на мозъка им е бил около 450 кубични сантиметра. Обитавали са открити пространства и са живели в пещери. Освободените им ръце са изработвали най-примитивни оръдия на труда. Австралопитеците са изчезнали преди 1,5 млн. години.

Вторият етап от историческото развитие на човека датира отпреди 2-4 млн. години. Откритията на Мери и Луиз Лики в Танзания, както и някои други находки от Кения и Етиопия доказват, че родът на човека започва от Хомо хабилис. Той представлявал двукрако същество с ръст 120-140 см и обем на мозъка около 650-680 кубични см. Ръката му е била способна да изработва груби каменни оръдия на труда. Сръчния човек е безспорно най-древният прародител на човека, но той все още не е бил типичен човек. Анатомичният му строеж е бил твърде примитивен, създадените оръдия на труда – елементарни.

Преди около 1,9-2 млн. години се появяват т.нар. най-древни човеци – архантропи. Питекантропът е първият от древните човеци. Останки от него са намерени на остров Ява от холандския учен Дюбоа. По-късно са били открити китайския човек, а в Европа – хайделбергския човек. Известния антрополог Ле Гро Кларк ги обединява под наименованието Хомо еректус. Изправеното тяло на архантропите е имало различна височина в зависимост от областта на обитание. При синантропите мъжете са били високи около 160 см, а жените–150см. Най–високи са били питекантропите от остров Ява – около 175 см. Обемът на мозъка им е бил от около 915 до 1220 кубични см. Различавали се от съвременния човек по масивните челюсти, ниското полегато чело, плоския и малък нос. Освен различни костни и каменни оръдия на труда са намерени и доказателства за ползване на огъня.

Останки от първия съвременен човек са намерени в Южна Африка и Европа. Хомо сапиенс е живял преди около 100 000 години. За първи път останки от неоантроп са намерени през 1868 година в пещерата Кро Маньон, откъдето идва и наименованието кроманьонски човек. Останки от кроманьонци има и в нашата страна. Кроманьонецът носи всички белези на съвременния човек: висок 180-187 см, с голям развит главен мозък с обем до 1660 кубични см. S-образно извит гръбначен стълб; ръка способна на сложни трудови операции; ходило с висок вътрешен свод, приспособено за прав стоеж и вървеж; говор. При тях има активна трудова дейност. Развитието на речта като средство за общуване е осигурило възможността да се създаде организирано общество, което е издигнало на по-висока степен социалността на човека. Важен момент в еволюцията на съвременния човек е опитомяването на дивите животни и култивирането на растенията, което дава възможност за относителна независимост от околната среда. Многобройни запазени рисунки свидетелстват за началните етапи от развитието на изкуството. Съвременният човек се отличава със значително духовно и психично развитие, което е извело еволюцията на човека от рамките на чисто биологичната еволюция и го е поставила под властта на социалните закони.

Вижте още

Източници

  • Neil Shubin, Your Inner Fish: A Journey into the 3.5-Billion-Year History of the Human Body
  • Scott Freeman and Jon C. Herron, Evolutionary Analysis
  • John Glad, Future Human Evolution : Eugenics in the Twenty-First Century 2006
  • Ed. by Michele A. Paludi, Human Development in Multicultural Contexts : A Book of Readings
  • Анри Бергсон ; Под рък. на Христо Гутев, Творческата еволюция 1996 Унив.изд."Св.Кл.Охридски"
  • Николай Василев, Човекът - възникване и еволюция 1991 СУ "Кл.Охридски" 232 с.
  • Божил Коларов, Залезът на духовния човек 2003

Външни препратки