Джон Стюарт Мил

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене
Джон Стюарт Мил
Джон Стюарт Мил

Джон Стюарт Мил (1806-1873), английски философ, икономист, администратор, морален и политически теоретик е най-влиятелния англоговорящ философ на ХIХ век.

Биография

Джон Стюарт Мил и съпругата му Хелън Тейлър
Джон Стюарт Мил и съпругата му Хелън Тейлър

Ранни години

Джон Стюарт Мил е роден на 20 май 1806г. в Лондон. Баща му - Джеймс Мил – произхожда от семейство на беден шотландски свещеник. Той сам си пробива път в науката и принадлежи към английския научен и културен елит. Семейството на Мил е многобройно – имал е 9 братя и сестри. Домашното възпитание и грижите за образованието са оказали огромно влияние върху целия му живот. На тригодишна възраст малкият Джон е знаел да чете и пише. Още тогава бащата започва да му преподава древногръцки език. След дванадесетата си година започва да се самообразова. Занимава се с математика, естествознание, но най – вече с история. Овладял е почти напълно логиката, философията и политическата икономия. Знаел е немски, френски, латински и древногръцки езици. На 14 годишна възраст той вече е високо ерудиран, притежава обширна култура и енциклопедични знания. Освен това интензивната работа по самообразованието се оказала толкова ползотворна, че Джон Мил изпреварил връстниците си с години.

Кариера

През 1822г. Мил публикува първите си работи по политическа икономия – две неголеми статии относно теорията на стойността. Постъпва на работа в Ост – индийската компания, където баща му заемал твърде отговорна длъжност. Мил участвал в кръжок на радикално настроените млади хора. В този кръжок се водели различни дискусии, главно върху утилитаризма. Особено дискусионен бил принципът “най – много щастие за най – много хора”. В този план членовете на кръжока разглеждали проблемите на доброто и злото, за вековечната борба между тях. Той изпада в трудно преодолима духовна криза, предизвикана от закостенялостта на английския консерватизъм, на който той е противник. Той иска повече хора да имат право да гласуват, а не само състоятелните граждани, както е било тогава. За този период той пише:”Аз бях в потиснато душевно състояние. В това душевно състояние ми се искаше да си задам въпроса: “Да предположим, че всички цели на твоя живот са осъществени. Ще ти достави ли това пълна радост и щастие?” И неумолимата ми съвест отчетливо отговаряше: “Не.” И основанията, на които се крепеше животът ми, рухваха.” Постепенно той успява да преодолее кризата чрез преосмисляне на добротата и човечността в отношенията между хората. Той искрено се бори за да намери истинската перспектива на своето съществуване. Подтикнат от чувство за състрадание към другите хора, Мил бавно и мъчително преодолява психическата си неуравновесеност. Философският мироглед на Джон Стюарт Мил е окончателно оформен към 1830г. Неговият основен девиз е: ”многостранност в развитието на човешката личност”. Той е последователен защитник на демокрацията и всеобщото избирателно право. Привърженик на една система на парламентаризъм с широко обществено участие. Очертава се като идеолог на реформизма, на промяна в посока на демократично държавно устройство с гарантирани права на човека. Допуска, че частната собственост не е вечна.

Семеен живот

През 1851г. Джон Стюарт Мил и Хариет Тейлър сключили брак и заедно пътешествали, главно в Южна Франция и Швейцария. 1859г. е преломен момент в живота на Мил. Тогава починала жена му. През същата година излиза съчинението му “За свободата” посветено на жена му. През 1869г. излиза произведението на Мил “ За подчинението на жените”, предизвикало интерес в целия свят. Последните години от живота си Мил прекарва в имението си във Франция, продължавайки научните си изследвания. Умира през май 1873г. след кратко простудно заболяване в Авиньон.

Възгледи

Възгледите на Джон Стюарт Мил се формират под влиянието на британския емпиризъм, чрез съчиненията на Френсис Бейкън, Дейвид Хюм,Дейвид Рикардо, както и на Имануел Кант и Огюст Конт. Развива идеята на Бейкън за активната, научната индукция, разработвайки методите на елиминативната индукция. Ориентира индуктивните методи към разкриване на причинно-следствените зависимости между явленията. Неговото учение за научната индукция е пример как могат да се прилагат принципите на строгия емпиризъм. Според Мил индукцията е „обобщение въз основа на опита“. За да обоснове индукцията, той допуска единствената обща аксиома в своето учение, в която се постулира единството на природата . Формулировката ѝ гласи, че „…в природата съществуват сходни, паралелни случаи, и това което веднъж е станало ще стане отново при достатъчна степен на подобие на обстоятелствата, и не само отново, а толкова пъти колкото се повторят същите обстоятелства“ т. е. има еднообразие на реда на природата. Обаче тук се разбира еднообразие в явленията, а не необходимата връзка между реалните неща в обективната действителност. Така се оказва, че науката е хипотетична, а не априорна, което и той признава. Всъщност индуктивната логика е учение за методите на емпиричната наука (за разлика от абстрактните науки — логика и математика). Джон Стюарт Мил е привърженик на утилитаризма, етическата теория, чието начало е поставено от неговия кръстник Джереми Бентъм. Под влияние на Бентъм за основа на морала смята ползата, или принципа за най-голямото щастие. Постъпките които водят към щастие следва да се оценят като добри, а към нещастие — като лоши. Под „щастие“ разбира удоволствие и отсъствие на страдание. Мил се стреми да свърже щастието на отделния човек с щастието на другите хора, на цялото човечество и дори всички живи същества. Към средата на 19 век утилитаристкото учение в продължение на дълги години оказва изключително силно влияние върху британското законодателство и политика, при това при пълното отсъствие на пропаганда, базирана на призив към чувствата. Мил е вдъхновен защитник на либерализма. Застъпва се за осигуряване на максимално възможна свобода на личността от държавата. Проявява интерес към работническото движение и утопичния социализъм. Допуска, че частната собственост не е вечна. Джон Стюарт Мил е един от най-влиятелните философи във втората половина на 19 век. Неговите изследвания върху индукцията имат пределно значение за развитието на индуктивната логика.

Теории

Индуктивната логика

След Бейкън и Хершел, Мил прави значителен принос в разработката на индуктивната логика. Той смята, че истините се познават или пряко (чрез интуиция, непосредствено съзнание, например нашите “телесни усещания”), или посредством други истини. Истините, известни чрез интуиция, служат за първоначални предпоставкa, от които се извеждат всички останали знания. Мил смята, че това, което ни е известно от непосредственото съзнание, е несъмнено. Ако човек вижда или чувства нещо, той не може да се съмнява, че наистина го вижда или чувства. За установяването на такива истини не се изисква наука. Мил определя логиката като наука за доказателството. Това определение е непълно, защото не включва изрично законите на мисленето и някои негови форми (понятие, съждение). Същевременно Мил много широко разбира предмета на логиката. Той изтъква, че тя е учение не само “за прехода от известни истини към неизвестни”, но също така и за всички други “умствени действия”. Според него това, което усеща, чувства, съзнава, не е тяло, а дух. Усещанията са състояния на духовна субстанция.

Мил обособява 5 частни метода на индукцията: метод на сходството, метод на различиетото, “съединен метод на сходство и различие”, метод на остатъците и метод на съпътстващите промени. Мил ограничава предназначението на индуктивните методи до разкриването на причинните връзки на явленията и систематизира индуктивните методи. Относно прилагането на метода на сходството той предлага правилото: ако два или повече случая на изследваното явление имат общо само едно обстоятелство, то това обстоятелство, в което те единствено се съгласуват, е причина (или действие) на даденото явление. Правилото за прилагането на метода на различието у Мил е следното: ако случаят, при които настъпва изследваното явление, и случаят, при които то не настъпва, са сходни във всички обстоятелства освен в едно, срещащо се само в първия случай, то това обстоятелство, по което единствено се различават двата случая, е или действие, или причина, или необходима част от причината на явлението. Мил придава по- голямo значение на метода на различието. Разглежда го предимно като “метод на изкуствения опит или на експеримента”. Според замисъла на Мил съединеният метод на сходството и различието, наричан още “косвен метод на различието”, е предназначен да обедини възможностите на двата метода. Правилото за неговото приложение гласи: ако два или повече случая на възникване на дадено явление имат общо само едно обстоятелство, и два или повече случая на невъзникване на същото явление имат общо само отсъствието на същото това обстоятелство, то това обстоятелство е или действие, или причина, или необходима съставка от причината на явлението. Правилото за метода на остатъците е: ако от явлението се отдели мислено онази негова част, която е действие на известни от предишни индукции причини, то остатъкът от даденото явление следва да бъде действие на остатъкът от причините. Според правилото на метода на съпътстващите промени всяко явление, което се изменя по определен начин всеки път, когато по някакъв особен начин се изменя друго явление, е или причина, или действие на това явление.

Разбирания за капитала

В своя труд “Опит относно някои нерешени въпроси на политическата икономия“ Джон Ст. Мил вижда в капитала само заплатен труд, като пренебрегва факта, че в капиталовата стойност се съдържа и принадена стойност от незаплатен труд. Като представя капиталовата стойност като съвкупност от овеществен труд (от постоянен капитал) и заплатен труд (под формата на работна заплата), той не приема разбирането за образуването на принадената стойност от труда на работника. Общата сума на изразходвания труд при производството на дадена стока според него е равна на сумата от изразходвания труд за оръдия на производството, суровини и материали плюс труда, изразходван за обработването на тези суровини и материали, необходими за изработването на даден проект. Възнаграждението за капитала за него е възнаграждение за изразходвания труд под формата на работна заплата. Джон Стюарт Мил в случая идентифицира изразходвания труд с работната заплата. По такъв начин той не признава, че изразходвания труд винаги включва в себе си освен работната заплата и печалбата, т. е. той не приема становището на редица представители на икономическата мисъл, че работната сила има това чудно свойство да създава стойност, по-голяма от нейната собствена стойност. В резултат на това Джон Ст. Мил приема печалбата като част от издръжките по производството, т.е. тя създава според него в сферата на обръщението в резултат на покупко-продажбата на стоката.

Могат да се очертаят няколко основни положения в неговата теория за капитала, а именно:Производствената дейност, ограничена от размера на капитала, се представя като условие за приложението на труда,а производителната сила се олицетворяваот труда и природните сили; Капиталът е резултат от спестявания; Спестяванията спомагат за подобряването на капитала; Капиталът привежда в действие труда на работника.

Дж. Ст. Мил дели капитала на основен и оборотен. Към основния капитал причислява производствените сгради и различните видове дълготрайни материални активи, т.е. той се характеризира с по-голяма продължителност на експлоатация и се възобновява различно във времето. Към оборотния капитал причислява тази част от капитала, която се използва за закупуването на материали, и частта, която отива за работна заплата.

За свободата

Джон Стюарт Мил пише трактата "За свободата" като размишление върху това, как личното пространство на индивида може да го предпази от доминацията на обществото. Също така в своя труд («За свободата») Мил първи е оценил и направил разликата между свободата като възможност за действие и свободата като липса на такова.

Свободата според Мил е единственото, което прави едно съществуване ценно за човека. Той смята, че всеки има право на такова, но също така трябва да се спазват известни правила на поведение.

В трактата «За свободата» Мил обяснява, че всяко човешко същество носи в себе си желанието другите да споделят мнението му и желанията му. По този начин, обаче, една класа или група със сходни желания, която е по-многобройна, всъщност поставя /определя/ правилата за поведение.От тук произтича и първото условие за свободата според Мил - обществото няма право да се меси в мнението и да влияе на желанието на индивида. Приема, че единственото оправдание за намеса в личното пространство на индивида (включващо неговите желания, вкусове и мисли) е самозащитата, т.е. човешкото същество може да бъде подложено на някаква принуда само и единствено, ако то смущава или застрашава други хора.Това, което казва Мил е, че обществото може да убеждава или уговаря индивида за нещо, което би било в негова полза, но по никакъв начин не може да го принуди.

Друга позиция на Джон Стюарт Мил е, че индивидът е абсолютен, независим и ограничен владетел на своето телесно, духовно и интелектуално богатство. Разбира се, той уточнява, че под наименованието индивид поставя лицата, които са пълноправни - способни да се самоуправляват, т.е той не включва децата и хората, които, поради положението си, се нуждаят от чуждата помощ и грижи.

Джон Стюарт Мил в «За свободата» е защитник на тезата, че всяка личност има абсолютен контрол върху духа си, тялото си, ума си, действията си, желанията, вкусовете. Има абсолютна свобода да разполага със съществуването си, както намери за добре с едно-единството условие – да не пречи на останалите хора да упражняват правото си на свобода. Тази теория на Мил изкарва на преден план заключението, че обществото ще спечели много повече, ако остави индивида да се развива и самоусъвършенства, отколкото ако го принуждава да се съобразява и да споделя чуждата воля. Защото най-важната цел в човешкия живот всъщност е развитието, израстването на индивида, а тази цел е осъществима само и единствено чрез постигането на свободата.

Теория на Мил за свободата на речта

Влиятелен адвокат на „свободата на речта“, Мил отказва да приеме цензурирането. Той казва: „Аз избирам, по желание случаите, които са най-малко благосклонни за мен- тези, при които аргументът срещу свободното мнение, истината и ползата, се определя като най-силен. Нека оспорваните мнения да бъдат вярата в Господ и в бъдещето или някоя от обикновено приеманите морални доктрини…Но трябва да ми бъде позволено да отбележа, че приемането на непогрешност не задава сигурността, която една доктрина носи. Важна е задачата да се реши този въпрос без да им бъде позволено да чуят какво се говори от другата страна. Аз отричам и порицавам това право не по-малко, ако това е поставено пред моите най-официални убеждения. Но, разбира се, всяко мнение може да бъде позитивно, не само заради способностите, но и заради гибелните последствия, заради неморалност и незачитане на мнението. В изпълнение на това лично мнение, подкрепен от общественото мнение на страната и своите съвременници, той приема непогрешимостта. От приемането ѝ, било то най-малко осъдително или най-малко опасно, защото мнението е наречено безсмъртно или неблагочестиво, това е случаят при който то е най-фатално, засега.

За позитивизма

Джон Стюърд Мил създава цялата логическа теория на ранния позитивизъм. Логиката на научното познание е според него гръбнак и връх на теорията и епистемологията на науката. Той прави преоценка на статуса и отношението между индукцията и дедукцията.В общата структура на логическият извод и при получаването на опитно, "позитивно" знание първостепенно значение има индукцията. Логиката пронизва познанието, но това не означава логизиране на познанието. Логиката е общ съдия и посредник на всички конкретни изследвания. Тя не наблюдава, не открива, не изобретява и не изнамира доказателства, но отсъжда дали те са намерени. Логиката има метатеоретични, епистемологически функции. Тя определя условията за постигане на вярно знание и посочва неизменни критерии за истинното познание.

Най-елементарните закони и правила на логиката могат да се усвоят и да се спазват още на равнището на "здравия смисъл", върху нивото на обикновеното човешко познание. Това позволява на "здравия смисъл", макар и без да съзнава логическите правила, от които се ръководи, да достига и борави с истинни знания. Развитието на науката изисква изясняване на понятията и принципите на логиката. Неравномерното развитие на отделните науки се дължи на трудности от логическо естество.

Мил отхвърля социално-политическата доктрина на Огюст Конт, защото вижда в нея система на духовен и политически деспотизъм, игнориращ човешката свобода и индивидуалност. Въпреки това той се съгласява с Конт, че основна движеща сила на общественото развитие са не страстите (както твърди Спенсър), а идеите (Конт). Страстите са много по-енергична сила, отколкото отделно взетото интелектуално убеждение. Но сами по себе си страстите създават разединение между хората. Необходимото единство между хората се създава от общите убеждения, които единствени са в състояние да подчинят страстите в името на изпълнението на реално съвместно действие, което се превръща в "колективна сила".

Социологията като позитивна наука

Мил смята, че социологията трябва да се основава на психологията и етологията. Това е така, защото обществото се разглежда като взаимодействия между хора, в които имат място чувства, страсти, характери и т.н. Щом индивидуалните чувства и страсти се подчиняват на психологически закони, то и сборът от чувства и страсти, които образуват обществен феномен, трябва да почива също на определени закони; щом индивидуалните действия са подчинени на закони, то и съвместните действия са подчинени на сбора на по-простите закони на индивидуалните действия. Основният проблем на социологията според Мил е във взаимодействието на различните индивидуални сили , т.е. дали тези сили действат еднопосочно, или пък повече или по-малко си противодействат, как при свободата на волята е възможен социалният ред. Но тази цел се нуждае от по-конкретна обосновка. Така Мил поставя на критично разглеждане използването в социалната наука на т.нар. химически, или опитен метод, от една страна, и геометричния, или абстрактен метод, от друга.

  • „Химически” метод – емпиричния, експерименталния метод, прилаган в химията. Взети сами по себе си, водородът и кислородът не ни говорят нищо за водата, казва Мил, защото съединени по определен начин, образуват качествено нов химичен продукт. Пита се дали може с помощта на такъв метод в социологията да се изучава обществото. Мил смята, че картината на обществото е различна. Човешките индивиди в обществото са такива, каквито са извън него. С други думи, свързани в обществения си живот, хората не се превръщат в други същества и тяхното поведение произтича от законите, присъщи на природата на човешките индивиди, и могат да се обяснят на основата на тези закони. На свои ред социалните явления се определят от съставни причини. Освен това общественият живот не се поддава на експериментиране.
  • „Геометричен” метод – представя се като една определена форма на дедукцията, която господства в геометрията. Този вид обаче според Мил е несъстоятелен в социологията. При обществените явления обаче подобно причинно обяснение е напълно несъстоятелно, защото във всички случаи общественото явление се определя от многобройни причини.

Като диференцира и определя логическата проблематика на социологията, Джон Стюарт Мил прави историческа по своето значение крачка по пътя на превръщането й в строга наукa. Но неговият идеал за научна строгост се определя от логиката като наука за правилното мислене и от деонтологизацията на логиката, която трябва да се съедини и фактически да подчини онтологичната проблематика на социологията.

Политическата икономия

Мил започва с доста обстойна критика на идеята, идваща от Джеймс Стюард (1767), че политическата икономия е изкуство или практическа наука. За Мил тя не е нито едното, нито другото, тя е чиста наука.

Второ, Мил утвърждава, че политическата икономия е "морална или психологическа наука" - това, което немците, следвайки Мил, наричат Geisteswissenschaft. Решаващо значение има убеждението му, че "производството на обекти, които конституират богатството, е предмет както на политическата икономия, така и на почти всички физически науки". Така физическите и менталните закони са свързани в икономическата наука и образуват нейния космополис, който дава смислено обяснение на света като обединява политическата, естествено научната, икономическата и психологическата терминологии. Политическата икономия се занимава единствено с принадлежащите на "човешкия разум" закони (р. 132). Задачата на учените е да ги открият.

Според него съществуват "закони на човешката природа", които "се отнасят до човека просто като индивид". Те оформят предмета на чистата ментална философия. Съществуват и други "принципи на човешката природа", които са свързани по особен начин с идеите и чувствата, създадени у хората благодарение на това, че живеят в определено състояние на обществото.

За Мил геометрията, подобно на механиката, е емпирична наука - макар и абстрактна. От тази позиция Мил дава ярка и завладяваща нова дефиниция на политическата икономия. Но той осъзнава и големия проблем, който се появява пред него. Това е проблемът как да се премине от "абстрактните истини" към "конкретните факти, облечени в цялата сложност, с която природата ги е обградила". Веднъж приложени към отделен случай, тези истини се сблъскват с "разрушителни причини", поне някои от които принадлежат към една или друга наука. Когато случаят е такъв, "чистият политически икономист… ще се провали" . Мил публикува своето есе през 1844 година, заедно с други четири, под общото заглавие ''Есета относно някои нерешени въпроси на политическата икономия. Както вече беше казано, той решава някои от тях - и в частност изяснява, че политическата икономия изхожда от принципите на човешката природа, че тя е абстрактна и дедуктивна, че тя има свой автономен предмет на изследване - законите на "стопанството". Но тя, според него, не е висша дисциплина, превъзхождаща политическата наука и моралната философия.

Утилитaризъм и либерализъм

Концепцията на Мил за утилитаризма, изложена в произведението му "Утилитаризъм” е привличала вниманието на много изследователи.Основна теза в утилитаристическата концепция на Мил е естественият стремеж на човешките индивиди към щастие, което се състои преди всичко в избягването и освобождаването от страдания и в получаването на наслада от живота. Желанието, според Мил е възможно „ да включва в себе си крайна цел или да служи като средство за достигане на крайна цел”. В случая под „ крайна цел” се разбира съществуването, което да е колкото е възможно по-свободно от страдания и по-богато на наслади както в количествено, така и в качествено отношение. Така определената цел определя основния мотив на човешките действия. Човешките действия в перспектива на полезното се обуславят от рационален избор. Без рационален избор човешките индивиди в условията на обществения живот не биха могли да разграничават фактически злото от доброто, полезното от безполезното за тях самите. Значението на рационалния избор се откроява отчетливо в съпоставкa с практиката на стихийния утилитаризъм и вулгарните разбирания за утилитаризма. Мил подлага на твърде обстойна критика вулгарните според него представи за утилитаризъм.

Когато Мил твърди, че неговата концепция за утилитаризма придава ключово значение на количеството и качеството на насладата, той обръща внимание върху многостранността на човешкото съществуване и неговата пълнота. Грубо утилитарната позиция е свързана с ориентацията към низши наслади, които правят човешкото съществуване близко до животинското. Получаването на по – висши наслади извежда индивидите от техните тесни рамки и етическата перспектива на утилитаризма се свързва най – тясно със социологическата.

Ако концепцията на Мил за утилитаризма е ориентирана на първо място към преосмисляне и фундиране на етиката, то неговата концепция за либерализма се проектира най – вече непосредствено в преосмисляне и фундиране на политиката и политическата икономия. Утилитаризмът и либерализмът са силно ценностно обвързани и в този смисъл идеологични гледни точки. Ето защо възникват проблеми за отношението на утилитаризма и либерализма към социологията, която още повече е поставена под „надзора” на общовалидната й по презумпция „безпристрастна логика”. Така или иначе в утилитаризма и либерализма се откроява достатъчно ясно и силно социологическия проблем за отношението човек-общество. Нещо повече, либералната доктрина на Мил има за основна грижа фундаментална защита на свободата на човешкия индивид в политически, а следователно и в социален смисъл.

Теоретичните системи и доктрини на Мил за утилитаризма и либерализма са много тясно свързани и образуват един идеологически континиум. В тяхната основа е позитивистката социология, подложена от Мил на логически оглед, който води до съществени съдържателни изменения на социологията на Конт и до преориентации, които в някои случаи сближават Мил много повече със Спенсър.

Цитати

  • “В този случай, когато заплатата се дава не за работа, а се измисля работа за оправдаване на заплатата, неефективността на труда е несъмнена”
  • “Истини, които в крайна сметка се приемат като първи принципи на всяка наука, в действителност са последен резултат на философски анализ, основан на елементарни понятия, с които дадена наука е добре запозната. Тяхното отношение към науката можe да се сравни не с отношението на основата към сградата, но с отношението на корена към дървото: те служат еднакво добре дори и ако ние не сме ги разкопали и не сме ги добре отгледали.”
  • “Съмнително е дали всички направено досега механически изобретения са облекчили всекидневния труд на поне едно човешко същество”
  • “Жена, която не води мъжа си напред, го тласка назад.“
  • „Източникът на красноречието е в сърцето.“
  • „В нашия век на разкош, ние стигнахме дотам, да наемаме странични хора, за да вършат добри дела вместо нас.“
  • „Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена.“
  • "Законите никога нямаше да бъдат подобрявани, ако нямаше много хора, чието морално чувство да стои над съществуващите закони."
  • "Някои цял живот отстояват правото си да нямат собствени убеждения."
  • "Съдбоносната склонност на човечеството да престава да мисли по какъвто и да било въпрос, неоставящ вече място за съмнения, е причина за половината му заблуждения."

Произведения

По – известни творби на автора са:

  • “Система на силогистичната и индуктивната логика”,
  • “Принципи на политическата икономия”,
  • “Утилитаризъм”,
  • “Огюст Конт и позитивизмът”,
  • “Изследване на философията на сър У. Хамилтън”,
  • “Три есета за религията…” издадена посмъртно.

В своите произведение Мил е повлиян от Фр. Бейкън,Дж. Бъркли, Д. Хюм, Д. Хартли, И. Кант, Й. Бентам, Д. Рикардо, Дж. Хершел и А. Конт.

Вижте още

Източници

  • Addis, L., The Logic of Society, 1975.
  • Britton, K., John Stuart Mill, 1953
  • Crisp, Roger, Mill on Utilitarianism (Routledge Philosophy Guidebook, 1997.
  • John Stuart Mill, Autobiography (1873)
  • John Stuart Mill, Utilitarianism (1861)
  • John Stuart Mill, Principles of Political Economy (1848)
  • Scarre, G., Logic and Reality in the Philosophy of John Stuart Mill, Dordrecht, 1989.
  • Sen, Amartya, and Bernard Williams, eds. Utilitarianism and Beyond, 1982.

Външни препратки