Въпроси за анкетно проучване

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене

Най-важният елемент на едно проучване са способите за осъществяването му. В контекста на Анкетата е добре да се обърне внимание на естествтото и структурата на използваните въпроси за да се събере релевантна информация.

Същност

Качеството на всяко допитване зависи в много голяма степен от качеството на въпросите, които се използват.

Свойства

Не са далеч от истината онези изследователи, които смятат, че няма друг единичен елемент на едно проучване, който да е по-важен от въпроса. Основните свойства на един добър въпрос са точност, краткост и яснота.

  • Точност - способността му да пита за онова, което се изисква да разберем. Дали притежава това свойство, може да се разбере от онези елементи на изследователската програма, които указват информационните нужди за изследването: целите, основните изследователски въпроси и хипотезите.
  • Краткост - Съществуват няколко основания да се изисква въпросите да бъдат възможно най-кратки. Дългите въпроси в общия случай се явяват по-трудни за разбиране, а значи и за отговаряне от респондентите. Те се схващат или четат по-трудно, лесно се забравят предходните части от въпроса, защото лицата се съсредоточават върху настоящите и пр. Нещо повече, дългите въпроси са трудни за изпълнение и от страна на полевите сътрудници. Те отнемат повече усилия и време за произнасянето им. По-нататък дългите въпроси е по-вероятно да страдат от точност и яснота, отколкото късите. Най-после дългите въпроси заемат повече място в един въпросник, което в някаква степен го оскъпява.
  • Яснота - Под яснота се разбира свойството на един въпрос неговото съдържание да е напълно понятно на изследваните лица. Казано с други думи, един въпрос е ясен, когато всички респонденти-по един и същ начин разбират неговото съдържание. Яснотата на въпроса не се отнася до понятността на неговите думи. Един въпрос може да е построен с разбираеми думи, но пак да не е ясно неговото съдържание.

Езикът, с който са построени въпросите, има две измерения: използваните думи или речник и използваните изрази или граматика.

Речник

Ако въпросът се състои от думи, които не са разбираеми за някои респонденти те не биха го разбрали и не биха могли да му отговорят. Всеки човек има три равнища на речник: основен речник, който той използва и се изразява обичайно,; разширен речник, включващ думи, които не се използват или се използват по изключение от лицето, но чието значение е ясно; страничен речник състоящ се от думи, които са непонятни за лицето. Такива думи има всеки човек, независимо колко обоснован е.

Общото правило е въпросите да бъдат построявани с думи от основния речник на изучаваната съвкупност. Ако тя е много разнообразна, обхваща различни лица по образователно равнище, занятия, поколения, трябва да се използва възможно най-подходящия речник, разбираем за всички без изключения.

Съвременният български език е проникнат от много чуждици, които обикновено навлизат като доста отвлечени понятия. Те са ясни на изследователя, но в голяма степен са неясни за редица изследвани лица. Внимателно трябва да бъде отношението и към жаргонните думи. Да се отрича тяхното използване в изследователския език е недопустимо. Но също толкова недопустимо е и прекомерното им използване. Ако една жаргонна дума е влязла в основния речник, т.е. разбираема е от всички представители на определена целева съвкупност, няма нищо страшно в нейното използване. Прекомерното използване на жаргонни думи крие поне три риска: първо, да се включат такива, които не са разбираеми от всички; второ, някои от тях да се разбират нееднозначно от различни части на съвкупността; трето, въпросникът да не изглежда достатъчно сериозно в очите на изследваните.

Граматиката на въпросите - Подходящият речник е необходимото, но не и достатъчно условие, за да се създаде един добър въпрос. Към него трябва да се прибави подходящото свързване на думите в изречения.

Общото правило, което трябва да се спазва, е да се използват прости изречения. Те лесно се разбират от изследваните лица и не пораждат необходимост от поясняване или разяснения.

Изисквания

  • Да се избягват въпроси, изискващи трудни припомняния-те поставят пред изпитание паметта на респондентите.
  • Да се избягват въпроси, даващи възможност за съучастие - Могат да идентифицират кой поръчител стои зад изследването, те са склонни да дават по-положителни преценки и отзиви по въпросите, засягащи поръчителя
  • Да се избягват въпроси, даващи възможности за свръхизява. Като правило респондентите желаят на тях да се гледа като на успели хора. Ето защо при въпроси, които могат да се изтълкуват като поставящи под съмнение техния успех, състояние или постижения, е твърде вероятно да станем свидетели на свръхизява с цел издигане в очите на полевия сътрудник и отстраняване на всяка възможност за съмнение.
  • Да не се употребяват подвеждащи и внушаващи въпроси - Подвеждащите и внушаващите отговор въпроси представляват построения, в които се използват оценъчно натоварени думи, изрази или порядък, често изразяващи самото отношение на изследователя към определен продукт, марка или фирма, поради което на изследваните лица не се дава възможност безпристрастно и точно да изразят своето действително становище.
  • Да не се допускат въпроси с множествено съдържание. Под въпроси с множествено съдържание се разбират онези, които по синтаксис представляват един единствен въпрос, но по смисъл включват два или повече подвъпроса.

Вижте още

Източници

  • Желев.С., Маркетингови изследвания, София 2008 година
  • Earl R. Babbie, Survey Research Methods, Second Edition
  • Priscilla Salant, Don A. Dillman, How to Conduct Your Own Survey

Външни препратки