Включено наблюдение

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене

Включеното наблюдение (наблюдението чрез участие; работа на терен) се изразява в престоя на изследователя за известен период от време в изследваната общност. По време на своя престой наблюдателят се стреми да се сближи с хората от общността и да участва в ежедневните им дейности.

Същност

От всички видове наблюдения тази негова разновидност се ползва с най-голям авторитет в изследователските среди. Включеното наблюдение може да бъде явно или тайно, но най-често се използва тайното включено наблюдение. Най-общата дефиниция за включеното наблюдение с тайно участие на изследователя е следната: това е специфичен вид наблюдение, при който изследователят, ставайки за известен период от време част от наблюдаваната група, набира нужната емпирична информация чрез съзерцаване на обичайното, спонтанно поведение на изследваните лица в тяхната изследвана среда.

Особености

Включеното наблюдение - особености на неговото приложение:

  • Основните индикатори, които ще бъдат следени и по които ще се съди за интересуващата изследователя ситуация. При този метод е от особено значение да се фиксират възможните единици на наблюдението - това могат да бъдат различни събития, действия, поведенчески модели.
  • Начинът на извършване на наблюдението - в какъв период от време, по колко часа на ден, къде и от кого.
  • Начинът на отразяване на резултатите - най-често препоръчвания подход е изследователят да води специален дневник, в който по памет да записва всичко онова, което е установил през деня. Важното в случая записът да се извършва максимално бързо, за да не се допусне заличаване или неправилно отразяване на някой детайл.
  • Начин на обработване на получените резултати - обикновено в края на наблюдението разполагаме с един или няколко подробни дневника, съдържащи интересуващата ни информация. Оттук нататък започва нейният анализ. Получените резултати трябва да се съотнесат към системата от категории и понятия, установени в програмата на изследването, и да бъдат подложени на релевантна интерпретация.

Цел

Основна цел на метода е да способства за разбиране в дълбочина на мотивацията и мнението на хората. Наблюдателите също така спомагат за установяване на несъответствията между това, което хората казват по време на дискусиите и интервютата и реалните им действия.

История и развитие

Включеното наблюдение води началото си от антропологията и използването му като метод се дължи на Абу Райхан Бирхуни (973-1048), персийски антрополог, който осъществил интензивни, лични изследвания на хората, обичаите и религиите на Индийския полуостров. Като модерните антрополози, той предприел включено наблюдение с дадена група от хора, научил езика им и изучавал техните главни текстове и накрая представил откритията си с обективност и неутралност, използвайки сравнение с други култури.

Включеното наблюдение е използвано обширно от Франк Хамилтън Къшинг в неговото изследване на индианците Зуни в края на 19-ти век, което било последвано от изследванията на незападни общества от хора като Бранислав Малиновски, Едуард Еванс-Питчард и Маргарет Мийд през първата половина на 20-ти век. Живеейки с културите, които изучават, тези изследователи са могли да формулират първа ръка информация за живота на тези групи. Същият този метод също е прилаган и за групи в западните общества, и особено при изучаването на субкултури, или групи, които притежават силно чувство за идентичност, където само като вземе участие, наблюдателя ще получи достъп до живота на тези, които изследва.

От 80-те години на 20-ти век антрополозите и други социални учени са поставяли под въпрос степента, до която включеното наблюдение може да даде истински поглед върху начина на мислене на други хора.

Недостатъци и предимства

Недостатъци

  • Основният недостатък на включеното наблюдение е, че то отнема много време. В традиционните етнографски изследвания, изследователите прекарват най-малко една година в събиране на данни чрез включено наблюдение и други методи. Това не е практично за повечето приложни изследвания, които задължително изискват по-кратък период за събиране на данни. Тази слабост частично се смекчава в най-актуални международни проекти за развитие с тенденция за проучване, за да бъдат по-съсредоточени в сравнение с традиционните етнографски проучвания, както и за събирането на данни в екипа да се включат учени, които са местни, а не чужди за региона. Изследователите, които вече имат солидна база на културно съзнание са в състояние по-добре да се съсредоточат върху самият въпрос на научните изследвания.
  • Вторият недостатък на включеното наблюдение е трудността на документирането на данните - трудно е да се напише всичко, което е от значение, докато сме в акта на участие и наблюдение. Като изследовател, ние трябва да разчитаме на паметта и на собствената си лична дисциплина да пишем и да разширяваме своите бележки най-бързо и колкото е възможно по-пълно. Лесно е да си кажем, че ще направим тази задача по-късно, но паметта избледнява бързо, отлагането на разширяването на бележки може да доведе до загуба или неточни запис на данни. Качеството на данните зависи от трудолюбието на изследователя, а не на технологиите, като например звукозаписи.
  • Третият недостатък на включеното наблюдение е, че то е изначално субективно, като се има предвид, че научните изследвания изискват обективност. Затова е важно да се разбере разликата между отчитане или описване какво си наблюдавал (повече обективни) срещу интерпретирането на това, което вие виждате (по-малко обективни). Филтриране на лични пристрастия може да отнеме известни тренировки. Един от начините да се упражнява е да се напишат обективните наблюдения от дадено събитие от едната страна на дадена страница, а след това да се предложат по-субективни интерпретации на същото събитие от другата страна на страницата. В екип - базирани изследвания, областта на персонала може да прегледат един друг бележките си и да се идентифицират обективни спрямо субективни наблюдения.

Предимства

  • Включеното наблюдение - когато е успешно - представя много по-богата информация за социалния живот от повечето други изследователски методи. След като сме разбрали как вървят нещата в дадена група „отвътре", вероятно ще разбираме много по-добре и мотивите за поведението на участниците. Включеното наблюдение е практически единственият метод, в който изследователят изучава група, чиято култура е почти непозната на външния свят и трябва да бъде „научена", преди да станат напълно разбираеми действията в нея. Поради това той е основният изследователски метод в антропологията, която се занимава с документирането и разбирането на не-западните култури.
  • Включеното наблюдение дава на изследователя по-голяма гъвкавост в сравнение с другите методи (като например анкетата). При него изследователя има възможност да се приспособи към нови или неочаквани условия и да следва идеи, появили се в самият изследователски процес. Включеното наблюдение може би по-често води до неочаквани резултати от повечето други изследователски методи, тъй като изследователят може внезапно да открие, че предварителните му представи за въпросната група или общност са били напълно погрешни. Включеното наблюдение има и своите ограничения: могат да бъдат изучавани само сравнително малки групи или общности; и много зависи от умението на изследователя да спечели доверието на изучаваните лица. В противен случай изследването едва ли ще приключи с успех.

Примери

Ървинг Гофмън

Ървинг Гофмън

Пример за включено наблюдение е известното изследване на Ървинг Гофмън за поведението в една психиатрична болница. Гофмън прекарва няколко месеца в психиатричната болница, работейки като помощник-инструктор по физическо възпитание. Един-двама души от персонала са знаели, че той е социолог-изследовател, но пациентите не са имали представа за това, поради това Гофмън бил в състояние да общува лесно и неформално с тях и да влиза в контакт даже и с най-тежко болните. По този начин той е успял да си изгради подробна картина за живота на организацията заедно с нагласите и възгледите на хората, живеещи и работещи в нея. Изследователските му материали са били всекидневните описания, които пишел за живота в отделенията, заедно със записките от разговорите и контактите с болните и персонала.

Франк Хамилтън Къшинг

Франк Хамилтън Къшинг

Друг пример е за един от първите антрополози, използващи метода на включеното наблюдение, Франк Хамилтън Къшинг, който е изследвал индианците Зуни в Ню Мексико през 70-те години на 20-ти век. Той описва проблемите, на които се е натъкнал (както и удовлетворенията, които е получил). Когато пристигнал за първи път, Къшинг донесъл многобройни дребни подаръци и направил няколко опита да се сближи с общността. Зуни били доста дружелюбно настроени, но твърдо отказвали да му позволят да наблюдава религиозните им церемонии. Вождът им се опитал да го убеди да напусне, но накрая му позволил да остане, при условие, че възприеме някои от индианските обичаи - за да покаже, че не намира вярванията и обичаите им за глупави. Къшинг бил принуден да носи облеклото на Зуни, което ме било много неудобно; трябвало да яде храната на Зуни, хамакът му бил свален и трябвало да спи на овчи кожи на пода както правили Зуни. Един от най-трудните моменти дошъл, когато му казали, че трябва да се ожени и му пратили жена, която да живее с него. Първоначално той се опитал да игнорира вниманието й, но без успех. Накрая я отпратил, въпреки че това я позоряло в очите на Зуни. Оттогава Зуни - като много други групи от северноамерикански индианци - са свикнали с посещаващите ги изследователи, но отношенията им с тях често са били напрегнати. Археологът Ф. У. Ходж възбудил враждебността им през 20-те години като започнал разкопки в едно от древните им религиозни светилища; принудили го да напусне, а камерите на фотографа на експедицията били счупени.

Вижте още

Източници

Външни препратки