Вилфредо Парето

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене
Picture of Vilfredo Pareto
Портрет на Вилфредо Парето

Вилфредо Парето е едно от най-познатите лица в икономиката, заради масовото използване на неговата теория за оптималността или Pareto optimality. Той е виден деец в сферата на икономиката, инженерството и социологията. Той е един от най – видните представители от „второто поколение” на неокласическата революция. Една от най-важните му работи е „теорията за елита”, известна още като Закон на Парето.

Биография

Ранни години

Вилфредо Парето е роден през 1848 година в Париж, в аристократично семейство. Когато е на четири години баща му напуска Франция по политически причини и се местят в Италия. Семейството му заживява във Флоренция през 1862 година. На ранна 16 годишна възраст Вилфредо завършва училище и се записва в университета в Торино, където учи математика. Там той защитава докторат на тема „Фундаменталните принципи на равновесие в твърдите тела“. По-късно тази негова работа ще даде основата на неговите му теории в сферата на социологията и икономиката.

Образование

След като завършва Парето започва работа като инженер за железопътна компания във Флоренция. След това той членува в множество организации и пише доста на тема икономика (пише по различни въпроси като сравнение на предимствата на публичната и частната собственост на железопътните системи, състоянието на италианската индустриална система и др.). Като ревностен противник на намесата на държавата в пазарната система, става един от основателите на обществото на Адам Смит във Ферара. В резултат създава многобройни контакти с политици и икономисти. През 1880 и 1882 неуспешно са кандидатира за парламента. През 1875 е избран за технически директор на фабрики за стомана във Флоренция. Така по време на своите пътувания завръзва сериозни връзки из Европа, запознавайки се с множество влиятелни банкери и финансисти.

Важна част от живота на Парето е предопределена от запознанството му с Мафео Панталеони, който по-късно става председател на Университета в Женева. Той представя Вилфредо на Леон Валрас през 1891г. в Швейцария и го препоръчва за негов наследник в университета в Лозана. След като наследява поста на Валрас, той постепенно започва да се изолира от университета, поради здравословни причини, но въпреки това продължава да преподава до 1911 г.

Възгледи

Парето налага идеята, че икономиката е единно цяло и секторите й си взаимодействат. Изработва индивидуални икономически модели, а на тяхна основа – модел на икономиката като цяло. Миналото му на инженер и математик го карат да избере формалният подход към предмета. Неудовлетворението му от невъзможността да обясни емпиричните факти, по-късно го води до разширяване на анализа му към социологията. Тази последна фаза в кариерата му не следва да се тълкува като загуба на вярата в математическия подход, а по-скоро като опит да включи и други феномени, които смята, че могат да обяснят невъзможността на икономиката да обясни емпиричните факти. В частност, той се опитва да включи в своя анализ идеята, че хората могат да правят нерационален избор от икономическа гледна точка. По този начин той е предвестник с един век на модерния „когнитивен” подход към икономиката. Крайната му цел е да разшири анализа си и евентуално да създаде система от закони, способни да опишат поведението на обществото като цяло.

През 1906 г. Вилфредо Парето, установява, че 20% от населението на Италия притежава 80 % от собствеността в държавата. Систематизирайки своите наблюдения Парето създава формулата 80/20, според която 80 % от следствията се дължат на 20 % от причините. В края на 40 те години на ХХ век Джоузеф Джуран, американски специалист по управление на качеството, нарича това принцип на Парето. Той открил, че този принцип важи не само за икономиката, но и за други сфери от живота.

Принципът на Парето е само периферно свързан с оптимелнотта на Парето, въпреки че той създава тези две концепции в контекста на разпределението на дохода и богатството сред населението.

Оптималността по Парето е основното понятие, използвано при анализа на икономическата ефективност. Оптимално по Парето е такова разпределение на ресурсите, при което не е възможно подобряване на благосъстоянието на произволен участник в икономическия обмен, без паралелно влошаване на резултатите от обмена за поне още един участник. Оптималното по Парето разпределение на ресурсите е известно като оптимум от първи ранг (first-best Pareto optimal allocation)

Трудове

В крайна сметка, някои от трудовете на Парето са признати като такива с дълбок и траен ефект върху икономиката. Трите труда, които в най-голяма степен устояват на времето са:

  1. Курс по политическа икономика (1897), (публикуван е в два тома и съдържа изложение на икономическа теория, илюстрирана с многобройни емпирични факти, от които само 75 от 800 страници са посветени на чистата теория.),
  2. “Учебник по политическа икономика” (1906)
  3. Статията му „Математическата икономика” в Енциклопедията на математическите науки (1911).

Вижте още

Източници

  • The New Palgrave Dictionary of Economics, Second Edition, Volume 6, 2008
  • Г. Фотев,Социологическите теории на Е.Дюркем,В.Парето,М.Вебер; Изд.Наука и изкуство, 1979г.

Външни препратки