Видове организационни структури

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене
Линейна организационна структура

Организационната структура е гръбнакът на организацията и определя нагледно функционирането и връзките между отделните подразделения и звена в нея. Структурите се делят на класически и съвременни.

Класически

Линейна

Притежава само вертикални връзки. Основната характеристика е, че един ръководител изпълнява всички функции. Всяко звено в нея притежава пълни, но неголеми възможности за решаване на функционални въпроси. Линейната структура е първата възникнала организационна форма на управление. Днес тя се прилага главно за малки организации. Решаването на оперативните въпроси доминира над стратегическите. Позволява точно да се регулират всички комуникации по вертикала и да се осигури единоначалие. Не съществуват връзки между отделните звена на едно равнище. Отговорността е само в рамките на звеното.

  • Основни предимства – точно разграничаване на права и отговорности; надеждни комуникации; лесен и ефективен контрол; подходяща за решаване на рутинни задачи; прости и ясни връзки между отделните управленски нива; възможности за бързо вземане на решения; ръководителят е напълно отговорен за своята работа
  • Недостатъци – претоварват се ръководителите; претоварени комуникационни канали; опасност от бюрократизиране; ръководителят не е компетентен по всички проблеми; трудно се приспособява към нови задачи; при отсъствие на ръководителя възникват трудности; липсват възможности за развитие; отсъствие за възможности за координация

Функционална структура

Vidoveorganizacionnistrukturi2.jpg

При нея управленските функции се изпълняват от няколко функционални ръководители. Всеки подчинен има няколко функционални ръководителя, като различните ръководители изпълняват и отговарят за различни функции. Всеки функционален ръководител притежава всички права на разпоредителство по въпроси, влизащи в компетенцията на неговата длъжност. В рамките на определена функция се създават различни управленски звена

  • Преимущества – повишава се компетентността на управлението; по-добро разделение на управленския труд; възможност за специализация и квалификация; обхващат се всички управленски функции
  • Недостатъци – нарушава се единството на разпоредителството; липса на ясно разграничена отговорност; сложни връзки и трудна координация; липса на ясна и точно отговорност

Линейно-функционална структура

Още се нарича линейно-щабна структура. Тази структура е комбинация от предишните два вида. Основната характеристика е създаването на функционални звена от специалисти, които подпомагат линейните ръководители в управленския процес. Целта е да се събира обработва и систематизира информацията и да предлага варианти за вземане на решения. Щабовете от специалисти са функционално компетентни като са им предоставени ограничени права на ръководство и вземане на решение. Налице е съчетаване между функционална специализация, характерна за функционални звена и щабове и предмета на която се свързва с линейните ръководители.

  • Предимства – значително се повишава качеството на вземаните управленски решения; разтоварват се линейните ръководители
  • Недостатъци – забавя се процесът на вземане на решения; възможност за неоправдано разрастване на функционалните звена /бюрократизиране/

Матрична структура

Vidoveorganizacionnistrukturi3.jpg

Най-иновативната фирмена структура,целяща да реорганизира основните компоненти на управлението и да адаптира всички фирмени елементи към средата на действие. Това е много фокусна структура, в която и продуктите и функциите имат еднакво значение. Това е единствената структура, която позволява много ускорено да се реализират научно изследователски проекти.

  • Предимства на матричната структура-Дава възможност да се използват сложни задачи в условията на нестабилна външна среда. Позволява и да се развиват професионалните качества на сътрудниците, и да се повишава качеството и да се усъвършенства продукцията. Осигурява гъвкаво разпределение на човешките ресурси между видовете продукти и проекти. подходяща е за организации със средни размери и по-голяма номенклатура на продукцията работещи в относително по нестабилна външна среда.
  • Недостатъци на матричната структура-има двувластие един работник да се подчинява на двама ръководители; твърде времеемка е, изискват се чести срещи и преговори за отстраняване на конфликтите; специалистите трябва да имат много добри навици на общуване и специална подготовка.

Съвременни

Съществен елемент на организирането е групирането на работите в организацията по определен признак. Разпределението на работниците и специалистите в организацията в зависимост от функциите, специализацията в произвежданите продукти, технологични процеси, клиенти или географско положение се нарича департаментализация. Съществуват няколко вида департаментарлизация:

Функционална департаментализация

Тя е свързана с групирането и обособяването на управленските подразделения за извършването на определени функции. За една производствена организация основните функции са производството, маркетинга и финансите. Функционалната департаментализация се основава на това, че тя използва всички положителни страни на специализацията. Предимствата на функционалната департаментализация са:

  • Обхваща изцяло основните наоки (области) в дейността на организацията.
  • Обособените департаменти са взаимно свързано помежду си
  • Високата степен на специализация и компетентността на мениджърите като функционални специалисти осигурява високо качество на изпълнение на дейностите и нужната ефективност на използваните ресурси
  • Явно установените права, задължения и отговорности улесняват контрола от страна на функционалните ръководители от висшето управленско равнище
  • Иновациите в съответните функционални области се въвеждат по-лесно и по-бързо.

Недостатъци:

  • Департаментите съсредоточават усилията си върху частните, а не върху глобалните цели на организацията.
  • Трудно се оценяват резултатите от дейността на лицата и групите
  • Липсват хоризонталните връзки, които затрудняват комуникациите между отделните звена
  • Повишаването на ефективността от изпълнението на дадена функция може да стане самоцел вместо средство за повишаване на ефективността от цялостното функциониране на организацията.

Дивизионална департаментализация

Тя съчетава в себе си централизирана координация с децентрализираното управление на дейностите на производствените подразделения. При нея големите организации създават производствени подразделения и им предоставят определена самостоятелност в осъществяването на оперативната дейност. Висшето ръководство планира и разпределя основните ресурси /взема стратегическите решения/, а подразделенията се занимават с оперативните решения и са отговорни за получаването на печалбата. Тя широко се използва в условията на многопродуктово производство или в многонационални организации, в които при териториалната им раздробеност е необходимо да се направят автономни филиалите им по страни. При дивизионалната департаментализация може да управлява рационално конкретните видове дейности на различните пазари. Мениджърите на производствените отделения в зависимост от изготвяната от тях продукция, координират работата не само по равнища, но и по функции. В резултат се ускорява процеса на вземането на решенията и се повишава качеството на производствените продукти. При дивизионалниата департаментализация се наблюдава тенденцията обособените отделения повече да наблягат на оперативните за сметка на глобалните (стратегическите) цели. Нарастването на управленския апарат в резлултат на създаването на отделенията води до увеличаване на административно-управленските разходи. При централизираното разпределение на ключовите ресурси, когато те не достигат, могат да възникнат конфликти между различните отделения.

Дивизионалната департаментализация има няколко разновидности:

  • Продуктова департаментализация

Организации, използващи този тип департаментализация са способни да реагират бързо на измененията в конюнктурата, на действията на конкурентите и на потребителското търсене. Недостатък на продуктовата департаментализация е възможното дублиране на едни и същи работи за различните видове продукция.

  • Департаментализация ориентирана към потребителя

Всички подразделения се обособяват около определени групи потребители, за да удовлетворят техните изисквания. Тази департаментализация се среща както в производствените, така и в търговските и банковите организации.

  • Регионална департаментализация

Извършва се по териториален принцип. Прилага се, ако съответната организация обхваща значителни географски райони. Проблемите, свързани с местното законодателство, традиции, и нужди на потребителите се разрешават по-бързо, тъй като вече са установени връзки на организацията с нейните клиенти. Някои организации (например фармацевтични) създават в отделните страни специални дъщерни филиали.

Предимства на дивизионалната департаментализация:

  • Лесна адаптация към нестабилната външна среда. Тя се дължи на сравнително малкия размер на звената. Например промяната в правилата не е необходимо да се прилага във всички звена, което прави преходът по лесен.
  • Пълна задоволеност на клиента. Клиентът получава повече внимание, тъй като се обръща повече внимание на нуждите и желанията му. Клиентът може да даде свои идеи, като в същото време може да изкаже оплаквания.
  • Високо равнище на съгласуваност на задачите: специалистите по-често се идентифицират с продукта, отколкото със специфичния отдел, към който принадлежат. В резултат на това съществува нужната комуникация и те работят като екип във всички отдели на организацията.
  • Точно определени отговорности по отношение на изпълнението на дейностите
  • Управленско обучение- ръководителите на звената се научават да съгласуват и контролират дейностите на различните отдели. Мениджърите на отделните дивизионални нива могат да бъдат сменяни, като така получават допълнителни знания за продуктите, клиентите и различните географски зони, където се осъществява дейността

Недостатъци:

  • Автономията, от която се ползват отделенията на организацията, затруднява координацията на работата между тях
  • Не винаги ключовите процеси се разпределят правилно и справедливо между различните отделения, а това води и до неефективното им използване.

Вижте още

Източници

Външни препратки