Видове котиране

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене

Котирането е процес на фиксиране на курсовете на финансовите активи чрез противопоставяне на поръчките за покупка и продажба, в друг случай механизъм за определяне на цените, тяхното фиксиране и публикуване в борсовите бюлетини.

Според цената

Според валидността

Може да има обявяване на котировка валидна за фючърсни сделки, обявяване на котировки за опционни сделки.

Според използвания метод на търговия

  • Котиране чрез аукционен метод
  • Котиране чрез непрекъснат метод на търговия
  • Котиране чрез метода на фиксиране на цената

С извикване на глас според с-мата на търговия

  • Котиране чрез рингова система
  • Котиране чрез шалтерна система
  • Котиране чрез клетъчна система

Според продължителността на определяне на цените и ликвидността

  • Непрекъснато котиране
  • Котиране чрез фиксинг
  • Блоково котиране

Според вида на пазарите

  • Латинско котиране или котиране на пазари, които са дирижирани от поръчките или т.нар. пазари на агентите.
  • Англо-саксонско котиране или котиране на пазари, които са дирижирани от цените или т.нар. пазари на маркет-мейкъри.

Пазари, дирижирани от поръчките

Латинско котиране

Смесени пазари

Смесено котиране

Пазари, дирижирани от цените

Англо-саксонско котиране

EURONEXT и всички европейски борси, отчасти без Лондон

NYSE, новият пазар NM на EURONEXT, AMEX и др.

NASDAQ/електронно борсово котиране, извънборсово котиране/SEAQ, SESDAQ, регионални американски борси и др.

Котирането в исторически аспект

В исторически аспект първо възниква т.нар. периодично котиране, като възможностите му са предопределени от условията на пазара за поемане на поръчките и определянето на курсовете им. Обезпечеността на борсата с техника е примитивна, затова поръчките се записват на черна дъска или се събират от специален посредник, който ги обявява последователно за изпълнение.

„a la criee”

Едно от най-атрактивните и определящи облика на традиционната фондова борса е котирането "a la criee". Служителят, наречен-котировчик, открива борсовата сесия, като предлага изпълнението на поръчките да стане по реда на тяхното записване. Първата цена, която той обявява и записва върху голяма черна дъска, е последният курс от предишния ден при затварянето на борсата. Брокерите са подредили поръчките на клиентите в своите бележници. Изпълнявайки тези ордери, те застават на пода един срещу друг и започват да търсят съвпадение в количествата и цените на противоположните поръчки. Търговията на пода на борсата се води по определени правила.

В днешно време

Днес котирането с извикване на глас се прилага за търговия на акции, които имат относително малък дневен оборот. В отделните страни този начин на определяне на курсовете еволюира, като се запазва принципно механизмът на котиране, но се променят средствата за изпълнение. Почти не се използват черни дъски, а брокерите разполагат с телефони и компютри, които им осигуряват директна връзка с инвестиционните посредници и с външния свят.

„par casier” vs. “par boite”

Котирането "par casier" и котирането "par boite" вече са архаични способи за определяне курсовете на отделни видове ценни книжа, но те полагат основите на един от най-използваните в съвременните условия начини за електронно котиране на акциите. Същността на котировката "par casier" се състои в централизирането на всички поръчки, подадени от клиентите на даден инвестиционен посредник на едно място при самия него. Особеността в случая е, че писмените поръчки не се акумулират на борсата, а в дружеството-посредник. Всеки ден служител, наречен "специалист", в началото на сеанса взема събраните поръчки и на тази база определя т.нар. равновесен курс. Това е всъщност котировъчният курс, който позволява да се изпълнят най-много транзакции. Когато първият курс се обяви, по него се изпълняват поръчките, чиито лимити за покупка са по-високи от котировъчния курс, и поръчките, чиито лимити за продажба са по-ниски от котировъчния курс. Котировката "par boite" е идентична с предходната разгледана котировка с тази разлика, че тук поръчките се централизират не от инвестиционния посредник, а от борсата и засягат определен вид акции, които по една или друга причина не се приемат за следене от инвестиционния посредник. Всички поръчки се депозират в една "кутия" (boite) и по познатия начин борсата определя равновесния курс, като си запазва правото да упражни по изключение проценти на редукция или отклонение на курса.

Вижте още

Източници

  • “Ценни книжа, фондови борси, инвестиционни дружества” София 1995г.
  • Велев, Тодор Стефанов, “Търговски форми и борсите” – София 1993г.
  • “Ценни книжа и фондови борси” София 1995г.

Външни препратки