Видове договори

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене

Договорите могат да се класифират по различни критерии.

Договор за продажба

Легалната дефиниция на договора за продажба се съдържа в чл. 183 ал.1 от ЗЗД - С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Основната нормативна уредба е в ЗЗД. Правила за продажбата се съдържат също така в Гражданския процесуален кодекс, в Закона за собствеността и др.Договорът за продажба е двустранен и неформален по принцип.

За някои видове продажби обаче, законът въвежда изискване за спазване на определена форма: писмена - например за продажбата на моторни превозни средства ; писмена с нотариално удостоверени подписи - например за продажба на наследство или за продажбата на моторни превозни средства , които представляват регистрирани автомобили, регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, регистрирани колесни трактори, регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 куб. см. ; нотариален акт - когато предмет на продажбата е право на собственост или друго ограничено вещно право върху недвижим имот.

Страните по договора за продажба могат да бъдат както физически, така и юридически лица.

Договор за замяна

С договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права. Сходствата с договора за продажба са очевидни. Поради тази причина, чл. 223 от ЗЗД предвижда, че правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

Договор за дарение

Той е едностранен (задължение възниква само за дарителя); безвъзмезден (такъв е по дефиниция - няма еквивалентно разместване на блага); комутативен (облагата от договора е известна към момента на сключването му); консенсуален (за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните). Договорът за дарение е неформален по принцип. За някои видове дарения обаче, законът въвежда изискване за спазване на определена форма: писмена; писмена с нотариално удостоверени подписи или форма на нотариален акт. Правилата в тази насока са идентични с тези при договора за продажба. Обещанието за дарение не произвежда действие.

Страните по договора за продажба могат да бъдат както физически, така и юридически лица. Дарителят - ако е физическо лице трябва да е дееспособен.

Договор за изработка

Той е двустранен (задължения възникват за двете страни); възмезден (налице е еквивалентно разместване на блага); комутативен (облагата от договора е известна към момента на сключването му); кон-сенсуален (за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните); неформален.

Страни по договора за изработка са възложителят и изпълнителят. С този договор, изпълнителят се задължава да изработи нещо" - един предмет на труда, един трудов резултат.

Другото съществено условие от съдържанието на договора е възнаграждението. То е основно задължение на поръчващия.

Основните задължени на изпълнителя са да постигне трудовия резултат и да предаде този резултат на възложителя. Ако друго не е уговорено, изпълнителя е длъжен да постигне резултата със свои средства. При положение, че договора е intuitu personae длъжника трябва да изпълни лично.

Ако договора не е сключен с оглед личността на изпълнителя, то тогава това не е необходимо. Длъжникът трябва да съхранява с грижата на добър стопанин дадените му от възложителя материали. Той е длъжен да изработи това което му е възложено съобразно поръчката исканията и указанията на поръчващия. Изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора. Ако изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата страна за причинените й вреди. Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Изпълнителят, който извършва работата със свой материал, отговаря за доброто качество. Когато няколко лица са се задължили да извършат общо една работа, те отговарят солидарно, ако не е уговорено противното.

Възложителят има право да иска от изпълнителя да изработи нещо съобразно поръчката и да му се предаде изработеното.

Акцесорно във връзка с изпълнението на длъжника, право за кредитора е да проверява изпълнението на договора във всяко време. Ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила. Задължения за възложителя са да оказва необходимото съдействие на изпълнителя за осъществяване на работата; да приеме резултата и да заплати договореното възнаграждение.

Договор за наем

С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена.Той е двустранен (задължения възникват за двете страни); възмезден (налице е еквивалентно разместване на блага); консенсуален (за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните); неформален.Предмет на договора за наем е ползването на определена вещ.Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години. Лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години. Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години.

Договор за дружество

С него две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.Независимо дали договора е сключен между две или повече лица, той е винаги многостранен. Всеки от съдружниците се задължава по отношение на всички останали за постигането на един и същ резултат. Задълженията по този договор не са насрещни, а взаимни. Договорът е комутативен, неформален, консенсуален.

Страни по договора за гражданско дружество могат да бъдат както физически, така и юридически лица. Взаимните задължения на страните по договора са причина те да се обозначават като съдружници.

Други

  • Според задълженията
  • Едностранните договори по правило са безвъзмездни. Такива са дарението, заемът за послужване.
  • Двустранните договори са винаги възмездни. Типичен двустранен договор е покупко - продажбата.
  • Възмездни договори - Тези, при които има еквивалентно разместване на блага
  • Безвъзмездни договори - Тези при които еквивалентноста при разместването на блага липсва .
  • Консенсуални договори - Тези, при които обикновно постигане на съгласие е достатъчно, за да бъдат сключени.
  • Формални договори - Когато съгласието трябва да бъде обективирано във форма за действителност (писменна, писменна с нотариално удостоверени подписи, нотариален акт).
  • Реални договори - Реалните договори са тези, които имат сила едва след фактическото предавaне на вещта - такъв е заемът за послужване
  • Комуникативен договор - Когато насрещните престации на двете страни са конкретно определени при сключване на договора, то той е комутативен.
  • Алеаторен договор - Ако е налице неопределеност на едната или и на двете имуществени престации.
  • Договорът може да бъде предварителен или окончателен - С предварителния договор, страните се задължават да сключат друг окончателен договор. Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма. Той трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.

Вижте още

Източници

  • Марков, М., Облигационно право, Сиби, С., 2008
  • Петров, Г., и др. Основи на правото. ИМХ, Пловдив, 2005
  • Голева, П., Облигационно право. ИК Фенея, С., 2006

Външни препратки