Борсов индекс

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене

Борсовият индекс измерва динамиката на равнището на цените на ценните книжа на фондовата борса. Той изразява още средната цена на акциите на избрана компания, представена на Фондовата борса.

Същност

Борсовите индекси са основни показатели характеризиращи търсенето и предлагането на акции на фондовите борси.Те са създадени с цел да се държи сметка за развитието на пазара на финансовите активи /пазара на акциите/.В резултат на развитието на техниките за управление и финансиране обаче тяхното значение непрекъснато се повишава. Обикновено борсовият индекс се предопределя от множество елементи. Особено значение има неговият състав базиращ се на част от акциите на компаниите и фирмите. В това отношение комбинациите може да бъдат различни и зависят от целта на измерването. По принцип индексите може да бъдат формирани на базата на акции на водещи фирми; облигации; златни мини и др. Изборът на група акции наречен извадка има за цел да представи измеренията на общото развитие на определена групировка на базата на известен ограничен брой ценни книжа.

Цифровите данни обхващат цените и количествата на котираните ценни книжа и различни видове обобщаващи индекси. Всяка фондова борса изчислява индекси за движението на курсовете всеки работен ден, които дават представа за състоянието на пазара. Освен от борсите индексите се изчисляват от меродавни агенции; финансови къщи и специализирани финансови издания; някои от които се ползват с голяма популярност и световно разпространение. Тези индекси отразяват не само състоянието на пазара на ценни книжа , но са показатели за общо икономическа и финансова конюнктура. В много случаи важни решения в бизнеса; в кредитната; лихвената и валутната политика се вземат като се имат в предвид борсовите индекси. От друга страна самите индекси отразявайки борсовите котировки зависят от събитията в реалната икономика, а често и от политически и други извън икономически събития.

Формиране

Формирането на индекса се осъществява на базата на относително тегло, с което отделните акции участват в измерването на борсовото развитие. Техниката на определянето на теглото на различните съставки на извадката може да изразява:

  • еднакво участие на всяка ценна книга в индекса. Това означава че, ако една акция има стойност 400 долара и друга 800 долара в индекса ще участват 20 акции от 400 долара и 10 акции от 800 долара;
  • участие на базата на борсовата капитализация, което означава, че броят на акциите от една група, влизащ в индекса зависи от техния рандеман / доходност/

Колкото борсовата капитализация на една ценна книга е по-висока, толкова по-голямо е нейното тегло в индекса;

  • участие само на базата на цените на ценните книжа.Трудно е обаче това участие да се определи като претегляне /уравновесяване/ на теглото на акциите, тъй като по същество става дума за определяне развитието на борсата на базата на общата сума на цените на влизащите в индекса акции.По този начин се формира индексът Никей на Токийската фондова борса.

След като индекса се направи и след като е определено теглото на всеки от елементите се престъпва към фиксиране на датата за обявяване на основния размер и индексирането. Така например датата на определянето на основния курс на индекса на парижката борса е 31 декември 1987 година. Тогава неговата база е определена на 1000 пункта. При това положение размер на индекса от 1 800 пункта, показва увеличението от 80 %.

Особености

На този фон характеристиката и използването на борсовите индекси се предопределя от следните обстоятелства:

  • Всяка борса има свой индекс. Така например Доу Джонс е индексът на Уол Стрийт,Никей-на японската борса, Фанешъл Таймс - на лондонското сити, ФАЗ и ДАКС – на германската борса, SOFIX – на българската фондова борса АД-София. Характерно е, че както старите индекси / Доу Джонс например/ така и по-новите / САС 40 / имат за основна цел да следват развитието на пазарите на ценни книжа. Те се използват от специалистите по борсово дело за измерител на тяхната дейност.
  • Непрекъснато усъвършенствуване на борсовата техника и финансовите иновации, които са повод за появата на ново поколение от индекси. Те завладяват главно срочните пазари. Главният проблем на оценките, базиращи се на индексите произтича от фактът, че повечето от индексите формират представа за пазара на базата на ценните книжа на по-голяма или по-малка съвкупност от фирми. В това отношение може да се отбележи, че индексът Доу Джонс включва 30 акции, Никей – 225, а Файнешъл Таймс – 30.
  • Съществени неудобства създават ограничеността на извадките, формиращи някои от индексите. В това отношение Доу Джонс, който включва 30 компании, не се съобразява с нито едно дружество то банковия сектор, нито една застрахователна компания, нито една фирма от съобщенията, жилищно строителство и транспорта. Независимо от това този индекс продължава да е най-важният барометър за състоянието на Уол Стрийт. Подобна е ситуацията и с индекса Никей / създаден през 1950 година /, независимо че в него са включени акциите на 225 дружества, а не участват Тошиба, Шимизу и Кажима.
  • Значимостта на отделните индекси е различна поради различията в определянето на извадките от ценни книжа и технологията на тяхното включване. В това отношение индексът Никей не отчита борсовата капитализация на акциите, каквато практика се наблюдава при другия индекс на Токио “Топикс”. Характерно е обаче,че повечето от индексите вземат в предвид борсовата капитализация / доходността на ценните книжа /. Всъщност това показват и данните от таблица № 1, в която са изложени основните индекси.

Таблица 1

Bi.jpg

Вижте още

Изочници

Външни препратки