Блез Паскал

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене
Портрет на Блез Паскал
Блез Паскал

Блез Паскал е френски математик, физик, религиозен философ, теолог и писател.

Съдържание

Биография

Паскал е роден е 19 юни 1623 г.,Клермон Феран, Франция в семейството на Етиен и Антоанета Паскал. Бащата е любител-математик и високо ерудиран юрист – съветник при кралския двор и се увлича по история, литература, философия, физика и най-вече — по математика. Едва 3-годишен, Паскал изгубва майка си, Антоанета. Паскал има две сестри, по-младата Жаклин и по-голямaта Жилбер.

След ранната смърт на съпругата си, бащата полага много усилия да възпита четирите си деца и да им осигури подходящото образование. През 1631 г., пет години след смъртта на жена си, Етиен Паскал се премества с децата си в Париж. Младият Паскал показва невероятна способност за математика и наука. На четиригодишна възраст Блез пише и чете с лекота, извършва наум сложни пресмятания.Именно семейството е мястото,където Паскал получава първоначалните си познания по математика и философия от своя родител и напредва в тези науки толкова бързо, че си спечелва репутацията на дете-чудо.

Логическият гений

Математика

На 13-годишна възраст Блез Паскал, без ничия помощ, открива първите 32 теореми на Евклидовата геометрия. На 16-годишна възраст той доказва една от основните теореми на проективната геометрия – т.нар. “теорема на Паскал” и издава знаменитото „Есе за коничните сечения” ,в което е развита наречената по-късно на негово име „теорема на Паскал”.В статията за коничните сечения той формулира една от важните теореми на проективната геометрия,а именно че пресечните точки на срещулежащите страни на всеки шестоъгълник, вписан в конично сечение,лежат на една права. Паскал посвещава ред свои трудове на аритметичните редове и .в „Трактат за аритметическия триъгълник“ дава определение на т.нар триъгълник на Паскал - таблица, в която коефициентите на разлагането на (a + b)n са разположени във вид на триъгълник. В него авторът представя по удобен начин метода за изчисление на вероятностите.

Физика

Наред с математиката Блез Паскал се интересувал и от физиката, като извършвал опити в домашната си лаборатория. Още тогава той прави впечатление на околните с умението да прониква до същността на явленията с дълбочината на логичното си мислене. След преместването на бащата на служба в Руан, Паскал продължава научните си занимания, рожба, на които е и хрумването му да се създаде сметачна машина, която да облекчи пресмятанията на математиците и физиците. След множество първоначални проекти през 1645 г. аритметичната машина на Паскал най-сетне е готова. Паскал получава първия в света патент за изобретяването на сметачна машина и под негово ръководство до 1653 г. са произведени и разпродадени не малко екземпляри от нея.

Съществен момент в неговия житейски път е повторението на опита на Торичели,както и реализацията на редица негови опити, като използва в барометър вода, олио, вино и др. течности. През 1648 г. Блез установява, че,налягането на атмосферния въздух уравновесява теглото на живака в тръбичката.

През следващите две години Паскал продължава своите опити и достига до извода, че с помощта на барометъра може да се определи надморската височина на дадена точка от земната повърхност. Макар да не достига до закона за изменение на плътността на въздуха с височината, Паскал дава идеята за конструиране на високомера (алтиметъра) и неопровержимо доказва, че въздухът оказва налягане върху телата.

Той извършва знаменитите си барометрични експерименти, дали път на развитието на хидродинамика и хидростатиката .Тези експерименти имат освен теоретичен, и практически характер – например усъвършенствани са конструкциите на барометъра и хидравличната преса. Тогава се оформя и известният „Закон на Паскал”, според който във всички точки от една течност, действието на повърхностните сили е еднакво. По-точната формулировка на закона гласи, че налягането в даден флуид в равновесие е еднакво във всички негови точки на дадена дълбочина, което е тясно свързано с формулировката на основния принцип на хидростатиката:

Математическо представяне

Разликата в налягането на течност между две точки на дълбочини съответно h1 и h2 е равна на:

Paskal2.jpg

Където ρ е плътността на течността, а g е земното ускорение.

Оттам следва и формулата за налягането на течността в произволна точка на дълбочина h:

Paskal3.jpg

Където P0 е налягането на повърхността (атмосферното налягане ако течността е в допир с атмосферата).

Философия и теология

Паскал излага своите лични виждания и представи за Бога като говори за него като нещо недостижимо е всеобхватно.Той го олицетворява със самата Вселена. Френският теолог има доста силни влияния върху екзистенциализма,който може да се определи в най-общ и популярен смисъл като Философия на съществуването. Въпреки разликите в доктрините на водещите философи екзистенциалисти те имат нещо общо - възприемат човека като субект (а не като обект на изследването си), не само като мислещ субект, а по-скоро като действена, чувстваща, жива човешка личност заедно с условията, при които съществува тази човешка личност, като отправна точка на своите философски разсъждения.

Представа за Бога

Паскал разбира Бога като лично същество, но независимо от това във философските си разработки той често го отъждествява с Вселената. Под „Вселена” обаче ученият не разбира само видимата и достъпна за емпиричното познание вселена, но и нейните духовни аспекти - в този смисъл употребата на термина „пантеизъм” е неуместна. В своите „Мисли” Паскал дава едно доста популярно впоследствие геометрично определение на Бога-Вселена:

„ Безкрайна невъобразима сфера, чийто център е навсякъде, а окръжността - никъде. “

Това разбиране ще намери отзвук както у преките му последователи като Джордано Бруно, така и в по-ново време - в изкуствоведските трактати на Павел Флоренски или в есетата на Борхес.

„Доказателство” за съществуването на Бога

Изложено във втората група фрагменти от неговите „Мисли”, това не е собствено „доказателство” в смисъла, влаган от средновековните теолози като Тома Аквински. Всъщност Паскал по-скоро полемизира и задава етични категории, отколкото се занимава с научни обосновки.

Това доказателство е известно като „Облог на Паскал”. Той си представя двама души, които се обзалагат, дали съществува Бог или не. Облогът е съдбоносен, залогът е проектиран във Вечността и не е нещо друго освен „вечния живот”. Ако облога спечели този, който залага на това, че Бог не съществува, той на практика не печели залога, тъй като ако Бог не съществува, няма и вечен живот. Но ако загуби, той губи всичко. Респективно, ако този, който се е обзаложил, че Бог съществува, в случай че спечели облога, печели висшата награда, но ако изгуби облога, не губи нищо. Затова и според Паскал чисто рационално е по-добре човек да заложи на съществуването на Бог, отколкото да го отхвърля.

Апология на християнството

Основните християнски апологетични възгледи на Паскал са изложени в „Мисли”. Повечето фрагменти говорят, че той е смятал не толкова да приведе позитивни доводи, а по-скоро да обори несъстоятелността на своите опоненти. Пример за това е фрагментът, в който оборва тезите на възникналата приблизително по негово време тенденция за отричане на историчността на Иисус Христос. Паскал разсъждава така:

„ Ако апостолите се бяха наговорили да излъжат… Ако всеки от тях е утвърждавал една лъжа… По времето, когато християнството е било гонено, поне един от тях под заплахата от мъчения, или което е по-лошо - поради съблазънта от светски облаги беше признал своето лъжесвидетелство, то цялата постройка на християнството би рухнала. В случая ние обаче имаме твърдото свидетелство на десетки мъже. “

Етика и гносеология

Като замисъл за своите „Мисли” Паскал е имал идеята да запознае скептика и невярващия с истините на християнството и доказателствата за неговата автентичност. Той използва метод, основан на психологическия експеримент, с който иска да разкрие пред невярващия нищожността на човешкото съществуване без Бога. Скептиците и догматиците (включително религиозни) могат да достигнат само до половинчати истини. Така постепенно Паскал води до идеята за грехопадението, чието състояние обяснява тъкмо като липса на истинско познание. Трудът, забавленията и науките сами по себе си не водят до цялостно и пълноценно разбиране на човека, света, Вселената и Бога. Достигайки до разбирането за своето нищожество, според Паскал човек трябва да се обърне към Бога и оттам да търси извечните морални ценности.

В „Мисли” етиката има подчертано гносеологичен характер. Изобщо може да се каже, че тези две философски сфери се преплитат тясно в творчеството на философа. По-конкретни параметри етичните възгледи на Паскал придобиват в „Записки на провинциалиста”, но там те имат именно конкретен и полемичен характер и са далеч от цялостното философско обобщаване.

Полемични идеи

Паскал пише своите (18) „Писма до един провинциал”, за да опонира на господстващите тогава възгледи на Католическата църква и по-специално на йезуитите. В тях Паскал - за разлика от по-късните „Мисли”, подлага надиректна критика възгледите на опонентите си. Преживе „Писмата” му не са издавани официално, но са отпечатани и тайно се разпространяват, като оказват огромно влияние върху съвременниците му. На основна критика са подложени казуистиката и специфичната интерпретация на моралните категории, характерни за йезуитите по това време.

Произведения

  • „За пустотата“
  • „Мисли“ – публикувани посмъртно
  • „Писма до провинциалиста“
  • „За теглото на въздуха”
  • „Есе за коничните сечения”
  • „За равновесието на течностите“
  • „Нови опити за пустотата"

Термини, свързани с името на Блез Паскал

Вижте още

Източници

  • Облогът на Паскал
  • Животът на един гении.... Блез Паскал
  • Peter Kreeft, Blaise Pascal, Christianity for Modern Pagans: PASCAL's Pensees Edited, Outlined, and Explained
  • Blaise Pascal, The Provincial Letters
  • Blaise Pascal, W. F. Trotter, T. S. Eliot, Pensées
  • „Математически термини“, Н.В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984
  • „Выдающиеся математики“, А. И. Бородин, А. С. Бугай, "Радянська школа", Киев, 1987

Външни препратки

Лични инструменти