Безрисков актив

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене
Сигурни пари

Активи, които не се включват в рисковия компонент на банките.

Същност

Една от основните характеристики на активите, влияеща върху тяхната доходност и цена, е рискът, било то висок или нисък. Съществуват активи,които се разглеждат от инвеститорите като „безрискови активи”. Естествено това е само наименование, тъй като несъществуват активи без абсолютно никакъв риск. Въпреки това има такива, които се доближават достатъчно близко до това значение,и те са от голямо значение, както за теорията, така и за практическата инвестиционна дейност.

Накратко казана безрискови активи са активи, които следва да носят на даден инвеститор сигурна възвръщаемост в рамките на инвестиционния му хоризонт. Това означава, на първо място, че активът не би трябвало да носи риск от несъстоятелност. От което следва, че такъв актив не може да бъде емитиран от частен емитент, доколкото частните емитенти винаги могат да изпаднат в несъстоятелност. Единственият емитент, който не може да изпадне в несъстоятелност, по принцип е държавата, защото тя е суверен и има правото на сеньораж (т.е. да печата пари), както и възможността да налага допълнителни данъци, с което да си осигурява допълнителни приходи.

Безрисковите активи обхващат: паричните суми в брой или по сметки в БНБ, разплащателни сметки в банки, пътнически чекове, чекове за инкасиране и други, които без риск и незабавно могат да бъдат инкасирани в парични суми; вземания срещу правителството на България или БНБ; вземания срещу правителствата или централните банки на страните, установени като  безрискови от БНБ; вземания срещу международни институции, установени от БНБ като безрискови.

Характеристики

  • Да са емитирани от държавата - така отпада рискът от несъстоятелност;
  • Да са дисконтови (с единствено фиксирано плащане в края на периода), т.е. да нямат текущи плащания, за да не съществува реинвестиционен риск;
  • Да имат срок до падежа, съвпадащ с инвестиционния хоризонт на дадения инвеститор, за да няма риск от промяна на лихвите и също така реинвестиционен риск. Такива ценни книжа са безрискови в номинално изражение и те или техни аналози са широко разпространени на капиталовите пазари.

Държавни ценни книжа като безрискови активи

Държавните ценни книжа се емитират под формата на краткосрочни дългови инструменти (съкровищни бонове) и дългосрочни дългови инструменти (облигации). И в двата случая това са книжа с фиксиран доход. Независимо че ценните книжа, емитирани от държавата, нямат риск от несъстоятелност и гарантират фиксиран доход, те могат да носят други рискове – риск от промяна на лихвите, реинвестиционен риск, инфлационен риск. Инвестиционният хоризонт на инвеститорите не винаги съвпада с датата на матуритета на дадени държавни ценни книжа. В случай че той е по-кратък, инвеститорите следва да продадат книжата преди падежа им. Поради това те са експонирани към риска от промяна на лихвените равнища, защото евентуално тяхно изменение би повлияло на цените на облигациите и оттам би довело до възвръщаемост, различна от очакваната. От друга страна, ако инвестиционният хоризонт е по-дълъг, инвеститорите са изложени на реинвестиционния риск. Защото след като облигациите се падежират, получените средства трябва да се реинвестират и ако междувременно условията са се променили, инвеститорите ще получат възвръщаемост, различна от тази, която са очаквали. Реинвестиционен риск съществува също по принцип при всички ценни книжа, които носят текущи доходи, защото условията, при които се реинвестират тези доходи, могат да се променят. Друг риск, който държавните ценни книжа носят, е инфлационният. За инвеститорите в крайна сметка е важна покупателната сила на дохода, т.е. възвръщаемостта в реално изражение. А неочаквана инфлация може да доведе до възвръщаемост, която в реално изражение да е различна от възвръщаемостта, която се е очаквала първоначално.

ДЦК

Разбирането, че държавните ценни книжа нямат риск от несъстоятелност, е донякъде условно. То е напълно валидно, когато става дума за книжа, емитирани от държава, която води нормална и благоразумна икономическа политика и която се намира в стабилна среда. Но това не винаги е налице. Освен това аргументацията за липса на риск от несъстоятелност произтича основно от възможността на държавата да събира данъци и да печата пари (т.е. правото й на сеньораж). Но някои държави излизат на международните капиталови пазари и получават там заеми (директни или чрез емисии на облигации), деноминирани в международни валути. В такъв случай възможността на съответната държава да печата нейната местна валута или да събира данъци в местна валута не означава автоматично възможност да погасява задължения в международни валути, защото може да има проблеми с конвертируемостта на местната валута. При това положение ясно е, че държавните облигации, емитирани в международна валута, не могат да се разглеждат като безрискови.

Вижте още

Източници

  • Стефан Петранов,"Инвестиции" – 2009 г., изд. Класика и Стил, гр. София
  • Надежда Николова, „Принципи на корпоративните финанси” – 2010 г., изд. Ciela, гр. София

Външни препратки