Баркод

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене
Баркод

Баркод (още бар код, бар-код, щрих код, щрих маркировка) е система за кодиране на стокови единици в промишлеността и търговията, която предоставя информация за производителя и артикула, служи за проследяване на стокооборота и търсенето на стоките.

Същност

Баркод е също и машинно разбираемата маркировка върху опаковката на стокова единица. Най-често срещани са баркодовете, състоящи се от цифри и различни по широчина вертикални успоредни линии, които визуално наподобяват решетка, откъдето произлиза и думата на английски (bar code, barcode от bar - прът, решетка). Съществуват и съвременни баркодове под формата на концентрични окръжности и точкови матрици. Баркодовете биват разчитани от оптични сканиращи устройства, наречени баркод четци, снабдени със съответния софтуер.Първите баркодове са създадени в САЩ и патентовани през 1949 г. Американската баркод система е известна под името "Универсален продуктов код" (UPC, Universal Product Code). За координиране на усилията по внедряване и стандартизиране на баркодовете в САЩ е създаден Единен съвет по координиране (UCC, Uniform Code Council), преименуван впоследствие на GS1 US.През 1977 г. сходна баркод система е въведена и в Европа, като по инициатива на търговци и производители е учредена неправителствената нестопанска организация ЕАН (EAN, European Article Numbering). През 1991 г. UCC и EAN подписват договор за установяването на пълна международна и техническа съвместимост между двете системи за кодиране. Така се създава GS1 - глобална организация, чиято мисия е създаване и внедряване на стандарти и решения за работещи и прозрачни вериги за доставки в глобален мащаб и между промишлените сектори. Щабквартирите на GS1 са в Брюксел и Принстън, Ню Джърси. България е член на GS1 (EAN International) от края на 1991 г. Съгласно условията за членство в Международната асоциация EAN International, страните се представляват от неправителствени, нестопански асоциации, представляващи интересите на производители и търговци. Официален представител на България в GS1 е Българската Търговско-Промишлена Палата. Дейностите по въвеждане, развитие и контрола по приложението на стандартите GS1 на национално ниво се изпълняват от GS1 България, преди ЕАН България – вече със статут на Съвет към БТПП.

История

Баркодът, наричан още „Универсален продуктов код” (UPC, Universal Product Code) е създаден с цел проследяване на стокооборота в магазините. Неговата история започва през 1932 година, когато група студенти от Харвард се заемат с проект, чиято цел е да улесни пазаруването по каталог. В каталога има талони, съответстващи на всеки един артикул. Когато клиентът иска да купи дадена стока, той просто подава на служител на магазина съответния талон, служителят го поставя в механичен четец и след като се прочете информацията за продукта и местоположението му, той се доставя на касата, където клиентът плаща за него. Информацията, съдържаща се в талона, също се използва за обновяване на данните за наличностите в магазина, така че, когато дойде време за поръчка на конкретния продукт, мениджърът ще знае какво количество да поръча.

Еволюция на баркода

Баркодовете, които използваме и днес, в началото са представлявали съвкупност от концентрични окръжности с различна дебелина. През 1948 година, Бърнард Силвър, възпитаник на Дрекселския технологичен институт във Филаделфия, разбира, че президентът на местна верига хранителни магазини е възложил на института проект за създаване на система, с която да следи по-лесно наличностите в магазините. Силвър, заедно със своя колега Норман Удленд, започват работа по проекта и през 1949 година патентоват своето изобретение. След като на всеки артикул в магазина е поставен баркод, с помощта на скенер, разположен на касата се прочита информацията от баркода. Всеки баркод е различен и е уникален за точно един артикул в магазина. Тези първи баркодове са представлявали четири бели линии, поставени на тъмен фон, но с времето става възможно да се добавят още линии и така да се увеличи броя на класификациите на артикулите. Тази възможност има особено голямо значение при производството на нови артикули.

Удленд първоначално иска да използва специално мастило, което свети под ултравиолетова светлина, но два недостатъка го отказват от тази му идея: първо, отпечатването на баркодовете щеше да бъде много скъпо и второ, те щяха да избледняват с времето. Изисква се нещо много по-трайно, за да може баркодът да се прикрепи към стоката, която ще стои на рафт в магазина за неопределено време. Удленд се нуждае от време, за да усъвършенства откритието си, а междувременно Морзовата азбука го вдъхновява да създаде свой баркод. Морзовата азбука използва точки и тирета, които Удленд превръща в тънките и дебелите линии в баркода. След като усъвършенства откритието си, той, заедно със Силвър го патентоват, като го наричат „Класифициращ апарат и метод”. Възможността да се създават класификации на стоките е основна предпоставка за това баркодовете да се използват в магазините навсякъде по света. Патентът е издаден през 1952 година, а откритието представлява двоичен код, който може лесно да се прочете от скенер и да се преведе на какъвто и да е език с цел инвентаризация.

Вижте още

Източници

  • Малко повече за баркода
  • Stephen Pearce and Richard D. Bushnell, The Bar Code Implementation Guide: Using Bar Codes in Distribution
  • Roger C. Palmer, The Bar Code Book: Fifth Edition - A Comprehensive Guide To Reading, Printing, Specifying, Evaluating, And Using Bar Code and Other Machine-Readable Symbols
  • Richard D. Bushnell and Richard B. Meyers, Getting Started With Bar Codes: A Systematic Guide

Външни препратки