Базови експерименти

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене

Базови експерименти могат да се обособят в няколко основни групи. Важно! - За съкращенията виж Модели на експериментални изследвания.

Модел на квази експерименти

Модел "Само след"

При този модел първа се манипулира независимата променлива и след това се измерва резултата от манипулацията. Схемата на модела има следния вид:

Х ИС

Анализирането на експериментите "Само след" изисква изключително добро познаване на пазара и субективна преценка на изследователя. Този модел трябва да се използва много внимателно, защото вероятността за допускане на грешки е много голяма.

Модел "Преди – След"

Този модел включва предварително измерване, въздействие на независимата променлива и последващо измерване. Схемата на модела е следната:

ИП Х ИС

Резулттът от експеримента, който представлава интерес за експериментатора, се получава като разлика между последващото и предварително измерване (ИС – ИП). Ако при провеждане на експеримента не са допуснати грешки, може д се счита, че полученият резултат изцяло е причинен от независимата променлива. Но за съжаление върху резултатите влияние оказват педварителното измерване, използвания инструментариум, продължителността на провеждане и историята. Ако експериментаторът не е сигурен, че може да оцени въздействието на външните променливи, моделът "Преди – След" не е подходящ.

Същински базови модели

Основният проблем при квази извадките е, че изследователят не може да бъде сигурен в действителната сравнимост на групите. При същинските базови модели тестовите единици и контролните групи се определят по случаен начин.

Модел "Преди – След" с контролна група

Моделът се счита за класически модел на експерименталнио изследване и има следната схема:

Експериментална група: СГ ИП1 ИС1

Контролна група: СГ ИП2 ИС2

Включването на контролна група позволява да се контролерат потенциалните изсточници на експерментални грешки. Контролната група не се подлага на въздействие на независимата променлива. Резултатът от експериментът се изчислява като (ИС1 – ИП1) – (ИС2 – ИП2).

Симулиран модел "Преди –След"

Разработен е с цел контролиране на грешките от влиянието на предварителното измерване и грешките в резултат на взаимадействието пре експерименти, изследващи нагласи и познания на потребителите. Използват се отделни групи за предварителното и последващото измерване, но при този експеримент остава проблемът, свързан с "историята". Схемата на модела има следния вид:

Експериментална група: СГ Х ИС

Контролна група: СГ ИП

Резултатът от експеримента е (ИС – ИП). Не се наблюдават грешки от предварително изследване и грешки на взаимодействието, тъй като предварителното измерване се осъществява спрямо различни респонденти.

Този модел се използва най-често при изследване на рекламното въздействие. Процедурата на провеждането включва първоначално раздаване на въпросници на голяма извадка от респондент с цел определяне на нагласите им по отношение на конкретен продукт или търговска марка (предварително измерване). След това се провежда рекламна кампания (въздействие на независимата променлива). След рекламната кампания на втората извадка от респонденти се дава същия въпросник като на първата извадка (последващо измерване). Разликата между резултатите от двете измервания (ИС – ИП) може да бъде отдаден на ефекта на рекламната кампания и евентуална грешка следствие на продължителността на експеримента.

Модел "Само след" с контролна група

При този модел често срещана грешка е и тази от подбора, която може да се намали при използването на големи по обем случайни извадки. Моделът има следната схема:

Експериментална група: СГ Х ИС1

Контролна група: СГ ИС2

Провеждането на експеримента изисква по-малко разходи по отношение на на пари и време. Той за предпочитане винаги, когато групте не са много различни по отношение на техните първоначални равнища на зависимите променливи.

Четиригрупов модел на Соломон

Тук се включват четири групи от респонденти – две контролни и две екпериментални, и се правят шест измервания – две предварителни и четири последващи. Това е комбинация между моделите "Преди – След" с контролна група и "Само след" с контролна грепа, проведени едновременно:

Експериментална група1: СГ ИП1 Х ИС1

Контролна група1: СГ ИП2 ИС2

Експериментална група1: СГ ИП1 Х ИС3

Контролна група1: СГ ИП2 ИС4

Този модел контролира всички източници на експериментални грешки. Но поради голямата сложност на провеждане и сравнително високите разходи рядко се използва в маркетинговите изследвания.

Модел "Преди – След" с обособени групи

Този модел е е подобен на експеримента „Преди - След”, с изключение на двете групи, включени в експеримента, се подлагат на въздействието на независимата променлива. Поради това не може да се определи коя от двете гупи е експериментална и коя – контролна.

Група 1: СГ ИП Х

Група 2: СГ Х ИС

Резултатът от експеримента е разликата между ИС и ИП. Всяка група се измерва по веднъж и затова се избягват евентуални грешки в резултат на влиянието на предварителното изследване. Не се наблюдава и ефект на въздействието, защото вторато група се измерва след като е получила въздействието. Това е лесен метод за провеждане и прилагане в реални условия, като едновременно с това осигурява и изключително добра вътрешна валидност.

Тренднови модели

Трендовият модел на експеримент включва серия от наблюдения и или измервания преди и след експерименталното въздействие и може символично да бъде представен като:

ИП1 ИП2 ИП3 Х ИС1 ИС2 ИС3

При този модел въздействието може да бъде изкуствено предизвикано или да му бъде позволено да се появи по естествен път. Ключов момент при този модел са сериите от предварителни и последващи измервания. Те дават възможност за съпоставяне на стойностите на зависимите променливи във времето и по този начин могат да послужат за основа за определяне на тенденции. Съществуват 2 основни варианта на този модел в зависимост от това,дали измерванията ще се извършат в една и съща или в различни извадки:

Същински трендов модел – изследванията се правят в серия от различни случайни извадки на една и съща генерална съвкупност:

Панелен трендов модел – серията от измервания се извършват в една и съща извадка през определен период. Интервалът между две последователни измервания трябва да се определи по начин,позволяващ да се намали ефекта на предварителното измерване.

Множествения трендов модел е сходен с предходния,но при него е добавена контролна група.

Основен проблем по отношение на валидността при трендовите модели е възможната промяна в стойностите на независимата променлива вследствие на външни фактори,действащи едновременно с експерименталното въздействие,но неконтрорирани от изследователя.

Вижте още

Източници

  • Василева, Б., Узунова, Ю.; "Приложни маркетингови изследвания"; "Ромина", 2003 (75 – 88 стр)
  • Желев, С.; "Маркетингови изследвания"; университетсо издателство "Стопанство", 2008 (170, 171,174 стр.)
  • Тодорков, К.; „Експериментална психология”; „Faber”, 2005

Външни препратки