Актив

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене

В икономическата си същност актив означава „ нещо, което носи облага/полза на притежателя си”счетоводен аспект според МСФО и НСФОМСП най-уместното му дефиниране е: ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква някаква бъдеща изгода.

Същност

Оценката на активите и пасивите е проблем, който възниква от тяхното придобиване и приключва, след като те бъдат отписани, независимо от причините за това.

Оценяване на активите и пасивите като процедури, като действия и като счетоводни решения ще бъдат обект на внимание в следните групи:

  • Дълготрайни материални активи - Изискванията за тях се съдържат в НСС 16 - Дълготрайни материални активи, или МСС 16 - Имоти, машини, съоръжения и оборудване. Съгласно тези счетоводни стандарти предприятието има възможност да избере прилагането на препоръчителния или на алтернативния подход за последващо оценяване.
  • Дълготрайни нематериални активи - Изискванията за последващи оценки на дълготрайните нематериални активи принципно не се различават от посоченото за дълготрайните материални активи. По тази причина те няма да бъдат обект на самостоятелно разглеждане.
  • Инвестиции в дъщерни и асоциирани предприятия - Те могат да се отчитат, като се прилагат два подхода: препоръчителен (капиталов метод) или алтернативен (себестойностен метод).

Когато се прилага себестойностният метод, то не следват процедури за последващо тяхно оценяване.

Когато се прилага капиталовият метод на отчитане на инвестициите, трябва своевременно през годината да се осчетоводят увеличенията или намаленията в стойността на тези инвестиции съобразно отчетените финансови резултати в дъщерните и асоциираните предприятия.

  • Инвестиционни имоти - Изискванията на приложимия счетоводен стандарт за отчитане на инвестиционните имоти предполага тези активи да се представят в годишния финансов отчет по справедливи стойности или по историческа цена. А това означава, че в края на годината трябва да се извърши преоценка, тези имоти се оценяват по справедливи цени.
  • Финансови инструменти - В зависимост от счетоводните трактовки финансовите инструменти се групират в 4 групи:
- Финансови активи или пасиви, държани за търгуване
- Финансови активи, държани до падежа
- Кредити и вземания, възникнали в предприятието
- Финансови активи, обявени (налични) за продажба

В зависимост от вида и естеството на финансовите инструменти могат да се извършат последващи оценки на тях в края на годината.

  • Материални запаси - Съгласно приложимия счетоводен стандарт (НСС 2 и МСС 2) материалните запаси се представят в годишния финансов отчет по по-ниската от доставната и нетната реализуема стойност. Тази постановка налага да се извърши преглед на материалите, продукцията, стоките и другите активи от групата на материалните запаси, който да установи има ли материални запаси, чиято нетна реализуема стойност е по-ниска от доставната им стойност.
  • Чуждестранна валута - Чуждестранната валута е обект на счетоводно третиране, след като се осигуряваше възможност за директното й получаване и използване от нефинансовите предприятия.

Вижте още

Източници

  • Leo M tilman, Asset/Liability Management of Financial Institutions: Maximising Shareholder Value through Risk-Conscious Investing
  • Frank Fabozzi, Atuso Konishi, The Handbook of Asset/Liability Management: State-of-Art Investment Strategies, Risk Controls and Regulatory Required
  • Moorad Choudhry, Bank Asset and Liability Management: Strategy, Trading, Analysis (Wiley Finance)
  • Alexandre Adam, Handbook of Asset and Liability Management: From Models to Optimal Return Strategies (The Wiley Finance Series)

Външни препратки