Автономия

от Администрация и управление
Направо към: навигация, търсене
Autonomy.
Автономия.

Автономия е термин за отделяне, независимост, самостоятелност в съответния контекс.

Същност

Автономия (старогръцки: αὐτονομία autonomia от αὐτόνομος autonomos от αὐτο- auto- "себе си" + νόμος nomos, "закон" - независим, някой, който дава на себе си собственото право" ) е самоуправление на дадена общност. За разлика от независимостта, автономията е ограничена в рамки, които могат да варират значително. Също под автономност се разбира степента, в която служител работи с дискретност и независимост, за да планира работата си и да определи как тя трябва да се направи. Доказано е, че високите нива на автономия в работата, подпомагат увеличаване на удовлетвореността от работата, и в някои случаи, мотивация за извършване на работа. В традиционните организации, автономията обхваща служителите при по-високите нива. Новите организационни структури са довели до увеличаване на автономията на по-ниски нива. Освен това, много компании вече правят използването на автономни работни групи.

Вижте още

Източници

  • Colin Ward, Damian F. White, Chris Wilbert, Autonomy, Solidarity, Possibility: The Colin Ward Reader
  • Jerome B. Schneewind, The Invention of Autonomy: A History of Modern Moral Philosophy
  • James Stacey Taylor, Personal Autonomy: New Essays on Personal Autonomy and its Role in Contemporary Moral Philosophy
  • Hurst Hannum, Autonomy, Sovereignty, and Self-Determination: The Accommodation of Conflicting Rights (Procedural Aspects of International Law)
  • Peter B. Evans, Embedded Autonomy

Външни препратки